Според международни експерти генетичната резистентност е изключително полезно и все още неизползвано оръжие в битката на човечеството срещу COVID-19. Учени вече са идентифицирали гени, предоставящи естествена резистенция при други инфекции, включително ХИВ и норовирус, и това би могло потенциално да ни предостави по-добра възможност да разберем COVID-19 и да разработим подобрени методи за лечение и ваксини.

Научният труд на специалистите е публикуван на 18 октомври в Nature Communications. Той е базиран на огромното количество информация, съществуваща до момента, посветена на отделните фактори, които правят даден човек потенциално податлив на по-тежко протичане на болестта, както и на онези фактори, които могат да доведат до вродена резистентност. Екипът представя няколко цели за бъдещо изследване и изготвя цялостна стратегия за начина, по който това изследване би могло да се проведе.

Както стана ясно в двайсет и втория месец от началото на пандемията от COVID-19, инфекциите варират изключително – от асимптоматични до животозастрашаващи (с различни степени на вариации между двете). Някои прекарват болестта леко, други са хоспитализирани, а трети продължават да страдат месеци след инфекцията. Степента на вторична атака - вероятността инфекция да се появи сред податливи хора в рамките на определена група - може да достигне до 70 процента в някои домакинства. Съществуват и многобройни случаи на хора, които устояват на инфекцията, въпреки че останалата част от семейството им се разболява.  В случая обаче не става дума за злонамерен вирус, който избира само онези цели, които му допадат. Напротив, авторите на това ново проучване твърдят, че тази клиничната вариабилност на COVID-19 може да се обясни с генетични фактори.

„Нашето изследване се отнася до интригуващата загадка на хората, които не се заразяват със SARS-CoV-2, въпреки че се излагат на вируса многократно и интензивно. Ние твърдим, че тези случаи са „генетични“ и обясняваме по какъв точно начин възнамеряваме да разрешим тази загадка посредством човешката генетика“, казва авторът на проучването д-р Андрас Н. Спаан пред IFLScience.

Първата от тези „генетични“ причини, е свързани с вродената податливост към вируса. Дефицитът на интерферони тип I (IFNs) например се асоциира с около 20% от критичните случаи на COVID-19. IFN от тип I са протеини, които играят ключова роля в антивирусния имунен отговор на организма, така че може би не е изненадващо, че вродените грешки в техните гени са свързани с тежкото протичане на COVID-19. Грешки на осем места в два гена IFN тип I са докладвани при 23 критично болни хора от COVID Human Genetic Effort. Последващите проучвания показват, че повече от 10 процента от хората с тежък COVID-19 имат предварително съществуващи автоантитела срещу IFN от тип I, което допълнително предполага, че липсата на протеини може да увеличи податливостта на човек към инфекция.

Що се отнася до вродената резистентност, в момента съществуват само три известни примера -Plasmodium vivax, HIV-1 и норовирусни инфекции. Всички тези механизми представляват дефицит на рецептори или корецептори, които патогенът експлоатира, за да навлезе в клетките гостоприемници. На фона на всичко това авторите предполагат, че хората с нулева кръвна група, може да имат малко по-висока резистентност. Кръвните групи ABO могат да играят пряка роля в инфекцията, служейки като корецептори за SARS-CoV-2.

Други потенциално резистентни на SARS-CoV-2 гени включват и онези, свързани с ACE2 рецептора, който вирусът използва при навлизането в клетките. Открита е рядка мутация, която, изглежда, предпазва от инфекция (вероятно като редуцира експресията на ACE2). Същевременно е известно и, че различни форми на рецептора се обвързват с шиповия протеин на вируса в различна степен.

Друг протеин, наречен TMEM41B, също представлява интерес за авторите. Той се използва от флавивирусите (семейство от вируси, включващо денга, жълта треска и зика) за навлизане в човешкото тяло. Тепърва ни предстои да разберем повече за неговото въздействие върху инфекциите от SARS-CoV-2. Знае се обаче, че той също играе роля при допускането на вируса в тялото. При флавивирусите алел, който се среща обикновено у хора от източна и южна Азия, се свързва с по-нисък капацитет за поддръжката на инфекция от флавивирус.

За да проучат тези потенциални цели, предоставящи резистенция, авторите предлагат стратегия от четири стъпки. В началото те ще се фокусират върху незаразените хора, живеещи в домакинство с човек със симптоматичен COVID-19. Впоследствие ще проучат онези, които са били изложени на вируса и не са разполагали някаква лична защитна екипировка. На трето място идват хората с отрицателен PCR тест и серологичен тест за антитела след излагане на вируса. На последно място – учените ще сравнят количеството на образуваните Т-клетки (вид имунни клетки) в „резистентните“ хора с тези на заразилите се. Всъщност в момента се набират доброволци за въпросното проучване. Засега са се записали около 400 души.

Екипът се надява, че резултатите от това проучване ще спомогнат за създаването на нови терапии срещу COVID-19. „Нашето изследване има потенциала да проправи пътя за създаването на рационално нови лекарства, които блокират инфекцията от SARS-CoV-2“, допълва Спаан пред IFLSccience.

„Появата на вирусни варианти, които отчасти могат да се изплъзнат на имунитета, е своеобразно предупреждение, че най-вероятно COVID-19 ще продължи да бъде световен здравен проблем още доста години. Предвид факта, че липсват конкретни и ефективни лекарства за лечението на COVID-19, нуждата да разкрием механизмите на вродената резистентност срещу инфекция от SARS-CoV-2, е по-належаща от всякога.“

Източник: IFLScience