Искате ставите ви да останат здрави? Може би е добре да внимавате с чашата мляко.

Проучване на Университета на Централна Флорида показва, че бактерия, която може да попадне в организма чрез млечни продукти, говеждо месо или земеделска продукция, отглеждана върху почва, наторена с кравешки тор, е възможно да отключва ревматоиден артрит при хора с генетична предразположеност към заболяването.

Около 1,3 млн. пълнолетни души в САЩ и 400 000 души във Великобритания страдат от болката, прогресивните деформации на ставите и органните увреждания, свързани с ревматоидния артрит.

Когато гените и факторите на средата се пресекат

Изследването се основава на по-ранни открития, според които изменения в два свързани гена – PTPN2 и PTPN22 – повишават риска от автоимунни заболявания като болестта на Крон, диабет тип 1 и ревматоиден артрит. Тези хронични състояния възникват, когато защитните клетки на организма погрешно нападнат собствените му тъкани. Смята се, че процесът се задейства от все още неустановена комбинация от генетични особености и фактори на средата.

„Ако в тези гени възникнат мутации, протеините PTPN2 и PTPN22 няма да функционират правилно. Това може да доведе до прекомерна активност на имунната система и оттам – до автоимунни заболявания“, обяснява водещият автор на изследването Робърт К. Шарп.

Неотдавна ръководителят на екипа д-р Салех Насер установява връзка между въпросната бактерия – Mycobacterium avium paratuberculosis (MAP) – и болестта на Крон и диабет тип 1. Изглежда, че присъствието на MAP може да действа като своеобразен „превключвател“, който активира анормалните варианти на PTPN2/22 при тези пациенти. Така системите за разпознаване на клетките и предаване на възпалителни сигнали преминават в режим на свръхактивност, което отключва появата на симптоми.

Тъй като гените PTPN2/22 са свързани и с ревматоидния артрит, Насер и колегите му допускат, че MAP може да играе роля и при това все още не напълно изяснено заболяване. Подобни изследвания показват колко сложно е взаимодействието между наследствеността и външните въздействия, сред които вероятно попадат и фактори като замърсяването на въздуха.

„Доколкото ни е известно, това е първото проучване, което се опитва да изясни молекулярните причини за възпалението при ревматоидния артрит и връзката им с фактори на средата като MAP“, пишат авторите в научното списание Frontiers in Cellular and Infection Microbiology.

Бактерията се среща значително по-често при пациентите

Учените анализират ДНК от кръвни проби на 70 пациенти с ревматоиден артрит и 48 здрави доброволци. Следи от ДНК на MAP са открити при 34,3% от участниците с някаква форма на заболяването. За сравнение, данни за предишен контакт с бактерията са установени само при 8,3% от хората без ревматоиден артрит.

Представител на вида Mycobacterium avium. Wikimedia Commons

Разчитането на гените, свързани с риска от заболяването, показва, че малка мутация в PTPN2 присъства при 78,6% от хората с ревматоиден артрит и при 60% от участниците без него. Специфична мутация в PTPN22 е открита при 28,6% от пробите на пациенти с ревматоиден артрит, но едва при 6,45% от здравите участници в контролната група.

„Смятаме, че хората, родени с тази генетична мутация, които впоследствие са изложени на MAP чрез замърсено мляко или месо от заразени говеда, са застрашени в по-голяма степен от развитието на ревматоиден артрит“, казва Насер в официално изявление.

Имунните клетки не успяват да се върнат към нормален режим

Учените стигат до още едно показателно откритие, когато излагат Т-клетките в кръвните проби на пречистен протеин от MAP. Т-клетките са вид лимфоцити, които изпълняват ролята на „охранители“ на организма – разпознават заплахите и помагат за отстраняването им. Тяхната активност и издръжливост са от ключово значение за защитните сили на тялото, а някои изследвания дори подсказват, че мускулната тъкан може да предпазва Т-клетките от изтощение.

Клетките на участниците с няколко генетични мутации реагират много по-бурно от Т-клетките на пациентите с ревматоиден артрит, които не носят анормални варианти на PTPN2/22. Нещо повече – имунните клетки на генетично предразположените участници запазват прекомерната си активност дори след като протеинът на MAP вече е отстранен.

При нормално функционираща имунна система клетките би трябвало да се успокоят, след като възприетата заплаха бъде неутрализирана. При хората с автоимунни заболявания обаче това не се случва – имунните им клетки продължават да действат така, сякаш организмът все още е под атака.

Връзката е установена, но причинно-следственият механизъм остава неясен

„Не знаем какво причинява ревматоидния артрит, затова сме развълнувани, че открихме тази връзка“, казва съавторът на изследването и ревматолог д-р Шазия Бег. „Но ни предстои още много работа. Трябва да разберем защо MAP се среща по-често при тези пациенти – дали присъства, защото те вече имат ревматоиден артрит, или е допринесла за развитието на заболяването. Ако установим това, ще можем да насочим лечението срещу самата бактерия.“

Следователно резултатите разкриват връзка, но не доказват, че консумацията на мляко или месо причинява ревматоиден артрит. Необходими са допълнителни изследвания, преди откритието да може да бъде използвано за профилактика или терапия. Междувременно учените продължават да проучват и други възможности за лечение на ревматоидния артрит, включително терапии с моноклонални антитела, които регулират прекомерната имунна реакция.

Важно: Материалът има информативен характер и не представлява медицински съвет. Изследването установява възможна връзка, но не доказва, че консумацията на мляко, млечни продукти или месо причинява ревматоиден артрит. Не променяйте хранителния си режим или лечението си без консултация с лекар.