Чревна бактерия, която причинява диария и повръщане, все по-често се предава по полов път, а лечението на инфекцията става все по-трудно.

Всяка година около 450 000 души в Съединените щати се заразяват с шигелоза – инфекциозно заболяване, което може да доведе до дизентерия.

Доскоро тази изключително заразна бактерия се разпространяваше предимно чрез замърсена храна или вода, най-вече при пътувания, както и сред малки деца в детските заведения.

От началото на XXI век обаче бактериите от рода Shigella все по-често се предават и чрез сексуален контакт.

Макар че всеки може да се зарази, днес инфекцията се смята за ендемична сред някои общности от гейове, бисексуални и други мъже, които имат сексуални контакти с мъже (GBMSM). Това означава, че заболяването се среща трайно сред тези групи.

Няколко от щамовете, които циркулират в тези общности, вече са развили резистентност към множество антибиотици. Някои са се превърнали в т.нар. супербактерии и са на път да станат практически нелечими.

Резистентните бактерии се разпространяват все по-бързо

Скорошен анализ на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC), обхващащ близо 17 000 изолирани проби от Shigella, показва значително увеличение на бактериалните щамове с екстремна лекарствена резистентност (XDR) в периода между 2011 и 2023 г.

През 2011 г. сред изследваните проби не е установена резистентност едновременно към пет широко използвани антибиотика. До 2023 г. обаче делът на тези устойчиви бактерии вече достига 8,5%.

Преобладаващата част от инфекциите, причинени от резистентните щамове, са регистрирани при пълнолетни мъже, много от които не са пътували в чужбина през предходните месеци.

Молекулярният биолог Шансин Ян разказва, че в болниците на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) вече се установява средно по един случай месечно на инфекция с Shigella, устойчива на почти всички използвани за лечението ѝ антибиотици.

За сравнение, през цялата 2022 г. там е регистриран само един подобен случай.

„Разпространението на този патоген сред населението е почти взривообразно“, коментира Ян пред CIDRAP News – издание на Университета на Минесота.

Дял на изследваните проби от Shigella в САЩ с установена екстремна лекарствена резистентност (XDR), определена чрез генетичен анализ или лабораторни тестове, по години за периода 2015–2022 г. (Източник: CDC)

Тази тревожна тенденция е част от много по-голям проблем. Както показват и данните на Световната здравна организация за нарастващата устойчивост на бактериите към антибиотици, все повече микроорганизми престават да се повлияват от лекарствата, с които доскоро са били успешно лекувани. Това се превръща в едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременната медицина.

Сексуалният контакт се превръща в основен начин за предаване на инфекцията

Първите сведения за предаване на шигелоза по полов път датират още от 1974 г. Тогава обаче подобни случаи са били сравнително редки.

Днес все повече научни данни сочат, че сексуалният контакт вече е сред основните начини за разпространение на бактерията.

Точният мащаб на проблема обаче трудно може да бъде установен. Причината е, че както пациентите, така и лекарите невинаги знаят, че Shigella може да се предава по полов път. Освен това информацията за сексуалните контакти на пациентите често не присъства в медицинската документация.

Данните на CDC показват, че повече от една трета от пациентите с шигелоза, причинена от бактерии с екстремна лекарствена резистентност, са постъпили в болница. Сред пациентите, за които има информация относно ХИВ статуса им, почти половината са били ХИВ-позитивни.

„Всички тези данни очертават изключително тревожна картина – щамовете на Shigella с екстремна лекарствена резистентност се разпространяват сред особено уязвими групи от населението“, заявява пред CIDRAP News епидемиологът Наима Логан от CDC.

„Това съвсем не е проблем, характерен единствено за Съединените щати. Става дума за тенденция, която наблюдаваме в световен мащаб.“

И във Великобритания отчитат тревожен ръст на случаите

Генетикът Кейт Бейкър от Кеймбриджкия университет, старши автор на скорошно изследване, публикувано в научното списание The Lancet Infectious Diseases, установява подобно рязко увеличение на случаите и във Великобритания.

„Много от мъжете, които имат сексуални контакти с други мъже, не осъзнават колко сериозна и нарастваща е опасността от предаваната по полов път Shigella“, предупреждава Бейкър в прессъобщение от юли.

„Само за около десетилетие това заболяване се превърна от сравнително лесна за лечение инфекция, срещу която разполагахме с широко достъпни лекарства, в инфекция, която вече е на прага да стане практически нелечима.“

През март Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство (UKHSA) предупреди, че макар повечето случаи на шигелоза да отшумяват без лечение, при по-тежко протичане е необходима антибиотична терапия, а „възможностите за лечение стават все по-ограничени“.

През 2025 г. 86% от изследваните проби от Shigella sonnei и 94% от тези от Shigella flexneri са показали устойчивост към антибиотици, сочат резултатите от анализите на UKHSA.

Това са двата вида бактерии, които най-често се предават чрез сексуален контакт сред гейове, бисексуални и други мъже, които имат сексуални контакти с мъже в Англия.

Предишни проучвания на Бейкър и нейни колеги показват, че до една трета от пациентите, заразили се с Shigella по полов път, са се нуждаели от болнично лечение. Престоят им в болница е продължил средно между четири и пет дни.

„Тук не говорим за един-единствен вариант на инфекциозна диария, предавана по полов път“, подчертава Бейкър.

„Появяват се множество различни, едновременно разпространяващи се варианти на бактерията, които бързо развиват устойчивост към лекарствата, използвани за лечението им. Напълно възможно е човек, заразил се с Shigella по време на сексуален контакт, да се нуждае от различна терапия в сравнение с пациент, който е прихванал инфекцията при пътуване.“

Как лечението на една инфекция може да направи друга по-трудна за овладяване?

Учените все още не могат да обяснят със сигурност на какво се дължи тази разлика. Изследването на Бейкър от 2026 г. обаче насочва вниманието към един възможен механизъм – т.нар. съпътстващо развитие на резистентност (bystander resistance).

Това се случва, когато антибиотик, предписан срещу определен причинител на инфекция, въздейства и върху друг микроорганизъм, който също се намира в организма. Ако лекарството или дозата му не са подходящи за този втори патоген, лечението може неволно да създаде условия той да развие резистентност.

Коментирайки резултатите от новото изследване, Алисия Калво-Вияманян от Института за молекулярна медицина „Гулбенкян“ в Лисабон, Португалия, обръща внимание на любопитна зависимост.

„След като националните препоръки за лечение във Великобритания престанаха да включват [азитромицин] като средство срещу гонорея, развитието на резистентност към азитромицин при Shigella се забави“, отбелязва изследователят.

Това само по себе си не доказва пряка причинно-следствена връзка. Наблюдението обаче подсказва, че лечението на други инфекции, предавани по полов път, може да допринася за появата на устойчиви на антибиотици щамове на Shigella. Допълнителен проблем е, че шигелозата често изобщо не се разглежда като полово предавана инфекция и съответно не се включва в обичайните изследвания за такива заболявания.

Тези открития още веднъж показват колко важно е да се избере правилният антибиотик за всяка конкретна инфекция. Затова учените разработват и нови методи за диагностика. Един от тях е лабораторен тест, който позволява да се установи кои антибиотици действително унищожават опасните бактерии.

Как можем да се предпазим от заразяване с Shigella?

Според Калифорнийския департамент по обществено здраве най-сигурният начин да се намали рискът от заразяване с Shigella по полов път е да се избягват сексуални контакти с човек, който е имал диария през последните две седмици.

Специалистите препоръчват също използването на бариерни предпазни средства при орален и анален секс, както и старателното измиване преди и след сексуален контакт.

За да се ограничи разпространението на инфекцията, всеки, който подозира, че може да е заразен с Shigella, трябва да се изследва и при необходимост да потърси медицинска помощ.

„Лекарите трябва да разпитват пациентите с дизентерия дали е възможно да са се заразили по полов път и да им дават съответните съвети“, заявява през юли Даниъл Ричардсън, консултант по сексуално здраве в университетските болници на Съсекс.

„Медицинските специалисти трябва да са наясно, че щамовете на Shigella, предавани по полов път, са по-устойчиви на антибиотици в сравнение с останалите причинители на шигелоза. Освен това при тези пациенти може да се наложат изследвания и за други инфекции, предавани по сексуален път.“

Нарастващата устойчивост на бактериите към антибиотици поставя медицината пред все по-сериозни изпитания. Учените обаче продължават да търсят нови начини за справяне с опасните инфекции. Сред обещаващите постижения е откриването на молекула, която действа срещу над 300 вида бактерии, устойчиви на лекарства. Подобни разработки дават надежда, че в бъдеще ще разполагаме с нови средства срещу инфекции, при които познатите антибиотици постепенно губят своята ефективност.