Учени показаха, че SARS-CoV-2 – вирусът, който предизвиква COVID-19, е мутирал по такъв начин, че да може да се разпространява по-бързо из целия свят. Тази мутация обаче не е нещо изначално лошо, тъй като тя довежда до промяна и в протеиновите му шипове, а това от своя страна прави вируса по-уязвим на ваксини.
Учени от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил и Университета на Уисконсин-Мадисън идентифицираха вариация на вируса, наречена D614G. Науката знае за съществуването на този щам от поне няколко месеца. Предишни проучвания показаха, че той най-вероятно се е появил в Европа, след което се е превърнал в най-разпространения вариант на SARS-CoV-2 по света (среща се в 85 процента от глобалните случаи). Новото проучване подкрепя това твърдение – според учените D614G се възпроизвежда по-бързо и се предава по-лесно от вируса, възникнал първоначално в Китай.
За да разберат по-добре този щам, учените заразяват хамстери както с него, така и с по-старата му версия. Впоследствие ги поставят до 8 клетки с незаразени хамстери. Въздушният поток между клетките бил свободен, но хамстерите не можели да установят физически контакт помежду си. Експериментите показват, че D614G се възпроизвежда 10 пъти по-бързо и е значително по-заразен.
„Забелязахме, че мутиралият вирус се предава по-лесно по въздушно-капков път отколкото оригиналния вирус, което би могло да обясни защо той е по-разпространен сред хората“, казва Йоширо Каваока, вирусолог от Университета на Уисконсин-Мадисън.
„Вирусът D614G надминава и надраства щама на предшественика си с около 10 пъти и се възпроизвежда изключително ефективно в първичните назални епителни клетки, които са потенциално важно място за предаване от човек на човек“, коментира Ралф Барич, професор по епидемиология в Университета на Северна Каролина и професор по микробиология и имунология в Медицинския университет на Северна Каролина.
Изглежда, че силата на новия щам се дължи на промяна, възникнала в протеиновите му шипове – онази част от повърхността на протеина, която позволява на вируса да се обвързва с клетките и да ги напада. А именно – до появата на клапан на върха на един от шиповете, което позволява на вируса да заразява по-ефективно клетките.
Същевременно обаче тази новопридобита способност на SARS-CoV-2 може да се окаже и неговото падение. Според изследователите благодарение на този отворен клапан антителата (като тези в тестваните в момента ваксини) биха могли да проникнат много по-лесно в самия вирус и да го деактивират.
Това подсказва също така, че мутиралият вирус може да е по-заразен, но не е задължително да предизвиква по-лоши симптоми на заболяване. Както показва предишно проучване по темата, D614G се промъква по-ефективно в клетките и се предава по-лесно, но не съществува значителна връзка между броя на заразените с него и риска от хоспитализация.
Изследването е публикувано в Science.
