Британският вариант на COVID-19 мутира отново. Допълнителната мутация, известна като E484K, е същата, която е открита и в бразилския, и в южноафриканския варианти. Изглежда обаче във Великобритания е възникнала напълно независимо.

В изследването, публикувано тази седмица в Public Health England, се съобщава, че мутацията на шиповия протеин E484K, характерна за бразилския и южноафриканския варианти, е засечена в най-малко 11 британски секвенции и че „предварителните данни подсказват, че става дума за повече от едно придобиване“. С други думи – изглежда мутацията се е появила независимо при и без това притеснителния британски вариант на вируса.

Ако информацията за новозасечените варианти ви идва в повече, ето накратко за какво точно става дума. Мутациите са естествена част от жизнения цикъл на един вирус. В рамките на пандемията са се появили хиляди варианти на SARS-CoV-2, които са преминали през дребни мутации. По-голямата част от тях са незначителни или безвредни. Британският вариант обаче е проблематичен, тъй като включва една ключова мутация, наречена N501Y. Тя е настъпила върху шиповия протеин – онази част, която вирусът използва, за да навлиза в клетките на своя гостоприемник. Именно тя е и основната цел на повечето ваксини. Бразилският и южноафриканският варианти включват тази мутация N501Y (наред с E484K) върху шиповия си протеин. А сега, както изглежда, и британските варианти са се сдобили с E484K.

Това е особено притеснително, тъй като се смята, че E484K е основната мутация, влияеща на ефикасността на ваксината. Така например скорошно проучване на ваксината Novavax срещу COVID-19 показва, че тя е 85,6 процента ефективна срещу британския вариант, но едва около 60 процента срещу бързоразпространяващия се южноафрикански вариант.

На пръв поглед може и да изглежда странно, че мутацията се е развила отделно в британския вариант. Учените обаче твърдят, че това не е чак толкова неочаквано.

„Придобиването може да е следствие от рекомбинация с един от вариантите на вирусите от Южна Африка или Бразилия, които вероятно са заразили една и съща клетка – както виждаме и при различните вируси на инфлуенцата, но това е по-рядко при коронавирусите“, коментира д-р Джулиан Танг, клиничен вирусолог от Университета на Лестър.

„Ето защо най-вероятно става дума за конвергентност/паралелен естествен отбор/еволюция в рамките на човешката популация, тъй като вирусът се адаптира към този нов гостоприемник – вирусите могат да еволюират единствено посредством продължителна репликация“.

„Ако тази мутация E484K е придобита от повечето варианти B.1.1.7 на Обединеното кралство, то неотдавнашните уверения от скорошни проучвания, показващи, че mRNA ваксините (като Moderna и Pfizers) все още ще предлагат оптимална защита срещу оригиналния вариант на Обединеното кралство, може тези проучвания вече да не са меродавни", коментира още д-р Танг. - Това е тревожно развитие, макар и не съвсем неочаквано.“

Саймън Кларк, доцент по клетъчна микробиология в Университета в Рединг, казва в изявление, че въпреки че все още не са направени оценки за ефективността на ваксините, които се използват в момента в Обединеното кралство - от производителите на лекарства Pfizer и AstraZeneca - е възможно те да работят добре срещу варианти на B.1.1.7 с тази мутация.

Източник: IFLScience