Нарушенията на сърдечната проводимост често могат да доведат до сериозни или фатални усложнения, включително пълен сърдечен блок или сърдечна недостатъчност. Левокамерното проводно заболяване се появява, когато има електрическо блокиране на нормалната електропроводима система на сърцето. Лечението за намаляване на последиците от него включва имплантиране на постоянен пейсмейкър, но не са доказани стратегии за превенция на това състояние.

В проучването, публикувано на 3 май 2023 г. в JAMA Cardiology, първият автор д-р Емили Фримодт-Мьолер и старшият автор д-р Грегъри Маркъс, MAS, използват проспективно проучване, в което лица с хипертония са разпределени на случаен принцип към по-агресивен или по-малко агресивен контрол на кръвното налягане (КН). Те установяват, че интензивният контрол на КН е свързан с по-нисък риск от левокамерна проводна болест, което показва, че левокамерната проводна болест може да бъде предотвратена.

"Това изследване беше мотивирано от пациенти, които идваха с пълен сърдечен блок, на които поставях пейсмейкър, и те питаха: "Защо това се случи на мен?", казва Маркъс, кардиолог, електрофизиолог и професор по медицина в UCSF. "Отговорът на този въпрос не беше ясен, затова искахме да разгледаме влиянието, което кръвното налягане може да окаже върху развитието на тяхното проводно заболяване."

Авторите са извършили постхок анализ на многоцентровото проучване Systolic Blood Pressure Intervention Trial (SPRINT), за да определят връзката между целенасочения интензивен контрол на кръвното налягане (КН) и риска от развитие на заболяване на левокамерната проводимост. SPRINT първоначално набира участници от 102 места в САЩ и Пуерто Рико и се провежда в продължение на пет години от ноември 2010 г. до август 2015 г. Участниците, включени в SPRINT, са възрастни на 50 и повече години с хипертония и поне един друг сърдечносъдов рисков фактор. Участниците с изходно заболяване на левокамерната проводимост, камерна стимулация или камерна преексцитация са изключени от анализа.

Участниците са разпределени на случаен принцип за нормален контрол на кръвното налягане (с цел систолично кръвно налягане под 140) или за по-агресивен контрол на кръвното налягане (с цел кръвно налягане под 120). Като част от анализа авторите са прегледали серийните ЕКГ, които участниците са получили в хода на проучването, и са установили, че тези, които са били разпределени на случаен принцип за по-агресивен контрол на налягането, са имали значително по-малко заболявания на проводимостта от лявата страна на сърцето.

"Настоящият анализ предполага, че по-агресивният контрол на налягането може да бъде предотврати този вид често срещано заболяване", казва Маркус. "В по-широк план използването на данни от рандомизирани контролирани проучвания предоставя убедителни доказателства, че това често срещано заболяване не е неизменна съдба, а че рискът може да бъде променен."

Изследователите не са забелязали разлики при десностранната проводна болест (проявяваща се с блокове на дясното снопово разклонение). Те разглеждат блоковете на десния сноп като "отрицателна контрола", тъй като дясната страна на сърцето не е пряко засегната от контрола на КН и като такава блоковете на десния сноп обикновено не са свързани със същите тежки последици като тези на левия.

Авторите отбелязват, че SPRINT не е изследвал ролята на антихипертензивните лекарства. Това означава, че бъдещи проучвания могат да се фокусират върху връзките между конкретни лекарства и честотата на заболяванията на проводимостта.

Източник: Medical Xpress