През 1996 г. 9-годишната Емили Роуза успява да постигне онова, в което скептиците се провалят години наред – да накара хората, практикуващи т.нар. „терапевтично докосване“, да се подложат на научен тест.
Емили е дъщеря на двама подобни скептици и тя научава за тази терапия именно от тях. Впоследствие измисля целия експеримент съвсем самичка и демонстрира нагледно и изключително детайлно как въпросната практика всъщност не работи. В случай че не знаете, „терапевтичното докосване“ не включва докосване. Онези, които го практикуват и които обичат да се окачествяват като „лечители“, движат ръцете си над пациента и твърдят, че го лекуват, като манипулират „енергийното поле“, което според тях съществува около всички нас.
Тези „лечители“ настояват също така, че могат да усетят енергията над човешката кожа. Именно това се превръща в основата на експеримента на Емили. Нещо повече, когато навършва 11 г., нейният експеримент е публикуван в журнала на Американската медицинска асоциация, а това превръща момичето в най-младия автор на научен труд, издаден в рецензирано медицинско издание.
Целият експеримент е изключително простичък и струва по-малко от 10 долара. Тя подканва „лечителите“ да седнат зад картонена преграда с хавлия, покриваща главата им, и да поставят ръцете си в две дупки. Впоследствие хвърля ези или тура. В зависимост от това как точно падне монетата момичето поставя ръката си на няколко сантиметра (без да ги докосва) или над лявата, или над дясната им ръка. Задачата на „лечителите“ е да разпознаят над коя от ръцете им се намира ръката на Емили в конкретния момент. Тя би била изключително проста, ако можеха в действителност да усетят „човешките енергийни полета“, камо ли болестите и състоянията, които твърдят, че разпознават.
Подобно и на много други „алтернативни“ практики, първоначално защитниците на терапевтичното докосване не са склонни да се подложат на научно изпитание. Когато Емили се обръща към тях обаче, 21 от тях се съгласяват да участват в експеримента ѝ, тъй като на практика това е 9-годишно момиче (т.е. уж не предсталява заплаха за тях), а резултатите от него ще бъдат използвани за научен панаир на четвъртокласници. 14 от „лечителите“ получават десет възможности да докажат своите умения, а 7 са тествани по 20 пъти. Човек би предположил, че ще налучкат местоположението на ръката на Емили по случайност поне в 50 процента от случаите.
„Ако ходят в болници и лекуват хора, то човек би очаквал да могат да чувстват енергийното поле през цялото време“, казва Емили пред „Вашингтон поуст“.
Оказва се обаче, че „лечителите“ идентифицират ръката ѝ в 44 процента от случаите.
„Те бяха прави приблизително в половината от случаите – горе-долу толкова, колкото човек би очаквал при налучкване – допълва Емили пред „Лос Анджелис Таймс“. – Разбира се, измислиха си извинения. Един от тях каза, че стаята била твърде студена. Друг се оплака, че климатикът отвявал енергийното поле.“
По това време хората, практикуващи терапевтичното докосване, твърдят, че експериментът не успява да разобличи годините на терапия, повлияла благоприятно на множество пациенти. Хубавото нещо на науката обаче е, че ако дадена терапия има ползи, то те биха могли да се докажат с още научни експерименти. Просто вероятно е нужно още едно 9-годишно момиче, което да се захване с тях.
Източник: IFLScience
