Защо е добре да вземате важни житейски решения, когато отчаяно ви се пишка

Представете си следната ситуация: излезли сте на разходка в оживен жилищен квартал, а на километри наоколо няма обществена тоалетна. Какво ще направите: а) ще започнете да търсите място, където да се облекчите, или б) ще вземете няколко важни — и потенциално неблагоприятни — житейски решения, докато пикочният ви мехур е на път да се пръсне?

Ако сте отговорили с „а“, очевидно в момента не сте с пълен пикочен мехур. Според научната литература е възможно да вземаме по-добри решения, когато наистина, ама наистина много ни се пишка.

Защо изобщо някой би решил да изследва подобно нещо? Изследванията показват, че нивата на импулсивност при хората се променят в зависимост от различни обстоятелства. Например проучвания сочат, че хората са по-склонни да действат импулсивно, когато са гладни.

Това звучи напълно логично, когато става дума за храна — например импулсът да изядете цял семеен пакет шоколадови бисквити е много по-вероятно да надделее, ако сте гладни. Но изследванията установяват и своеобразен ефект на „преливане“: хората са склонни да вземат по-импулсивни решения и в области, които нямат пряка връзка с храната, например когато става дума за пари.

Други изследвания показват, че мъжете са по-склонни да предпочетат по-малка, но незабавна награда пред по-голяма, но отложена във времето, когато са изложени на „сексуални стимули“ — или, казано по-малко научно и вече доста в духа на Остин Пауърс, когато са възбудени.

През 2011 г. един изследователски екип привлече внимание, след като проучи чрез няколко отделни експеримента как нуждата да се пишка влияе върху вземането на решения и върху задръжките — именно като форма на такъв ефект на „преливане“.

В първия експеримент участват 193 студенти, на които са поставени две задачи. Първата е съвсем проста: да посочат значението на думи, които им се показват. Не се очаква тази задача да бъде повлияна от това колко пълен е пикочният мехур. Втората задача обаче изисква от тях да назоват цвета, с който е изписана дадена дума — задача, при която човек трябва да потисне естествения си импулс да прочете самата дума.

И двете задачи са засичани по време, а след това участниците са помолени да оценят колко спешно им се ходи до тоалетна — по скала от „изобщо не е спешно“ до „много спешно“. Може би изненадващо, при първата задача не е отчетен ефект, но при задачата с назоваването на цветовете участниците се справят по-добре в зависимост от това колко силно им се пишка, измерено по седемстепенната скала.

Това изследване разчита на самооценка за пълнотата на пикочния мехур, но във второто проучване екипът решава сам да контролира този фактор. На участниците е казано, че ще участват в тест за вкуса на вода. Някои от тях получават малко количество вода, което да отпият, а други — голямо количество, което трябва да изпият наведнъж.

След 45-минутна междинна задача на участниците е представен избор, чрез който да се провери импулсивността им. Например им е казано, че могат да получат по-малка награда за участието си в експеримента веднага или по-голяма награда, ако изчакат до следващия ден. След това те отново трябва да отбележат колко спешно им се пишка. В този експеримент екипът установява, че колкото по-неотложна е нуждата на участника да отиде до тоалетна, толкова по-вероятно е той да избере по-голямата, но отложена награда.

„Тези резултати показват, че инхибиторните сигнали, породени от повишеното налягане в пикочния мехур, се пренасят и върху сферата на междувременния избор“, обяснява екипът в своята научна статия. „Този ефект на преливане се проявява в повишена способност да се потисне импулсът за избор на по-незабавни, но по-малки награди, и в по-чест избор на награди, които са по-изгодни в дългосрочен план.“

В последния експеримент екипът се опитва да установи дали за ефекта наистина е необходим пълен пикочен мехур, или е достатъчно участниците просто да бъдат накарани да мислят за уриниране. За целта на едни участници е дадена задача за търсене на думи с неутрални думи като „чук“ и „маса“, а на други — с думи, свързани с ходене до тоалетна, като „тоалетна“, „пикочен мехур“ и „уриниране“.

Екипът установява, че участниците, които търсят думи, свързани с уриниране, след това оценяват нуждата си да отидат до тоалетната като по-спешна. Освен това те са по-склонни да направят по-добрия избор — по-голяма, но отложена награда вместо по-малка, краткосрочна печалба. Накратко, хората изглежда вземат по-добри или поне по-малко импулсивни решения, когато им се пишка.

Това противоречи на предишни изследвания, според които хората може да изпитват т.нар. „изчерпване на егото“, когато трябва да потискат поведението си — в този случай да се въздържат да не се изпуснат — и след това да разполагат с по-малък умствен ресурс, за да устояват на импулсите си. Вместо това, поне когато става дума за нуждата да се пишка, ефектът може да е обратен.

„Степента на усилие, необходимо за упражняване на контрол при първата задача, може да бъде важен фактор за това дали контролът върху импулсите при следваща задача ще се подобри — инхибиторен ефект на преливане — или ще се влоши — ефект на изчерпване“, заключава екипът.

Накратко, макар изследването да е малко по мащаб, възможно е да има известна полза за способността ви да вземате решения, когато наистина, ама наистина много ви се ходи до тоалетна.