Понякога изглежда, че катастрофалните заплахи пред човечеството нямат край. Ядрен апокалипсис. Климатични промени. Пандемии. Изкуствен интелект. Супервулкани. Списъкът е дълъг.

Но ако наистина се случи най-лошото и светът бъде връхлетян от безпрецедентна глобална катастрофа, къде бихте отишли?

Къде бихте били в най-голяма безопасност, докато отмине бурята, с надеждата да оцелеете и да доживеете по-добри времена?

В първото по рода си проучване, публикувано в научното списание Global Challenges, учени посочват мястото, което изглежда най-сигурно в случай на неконтролируема глобална катастрофа.

„Австралия вероятно е най-устойчивото място на Земята по отношение на глобалните катастрофални рискове“, обясняват изследователите в своята статия. Водещ автор на проучването е специалистът по науки за околната среда Флориан Улрих Йен от университета в Хаген, Германия.

Глобален катастрофален биологичен риск, независимо дали е с естествен, или с причинен от човека произход, може да доведе до огромен брой жертви и тежки обществени сътресения в континентален или световен мащаб. (kckate16 / Shutterstock)

Преди обаче да си купите билет и да започнете да стягате багажа, трябва да знаете нещо.

Изследователите предупреждават, че дори Австралия не е напълно защитена от глобалните катастрофални рискове. Тя просто е най-слабо изложена на целия спектър от потенциални заплахи, надвиснали над човечеството.

Три основни вида глобални катастрофи

В рамките на проучването Йен и колегите му правят преглед на научната литература за глобалните катастрофални рискове, като анализират стотици изследвания и доклади за последиците от бедствия като сблъсък на астероид със Земята, вулканични изригвания, мащабни кибератаки, опасни заболявания и други.

Според учените глобалните катастрофални рискове най-общо се разделят на три основни вида.

Сценариите с внезапно намаляване на слънчевата светлина (Abrupt Sunlight Reduction Scenarios, ASRS) включват събития, при които до земната повърхност внезапно започва да достига значително по-малко слънчева светлина. Това може да се случи вследствие на вулканично изригване, ядрена зима или облаци от прах и отломки, изхвърлени в атмосферата след удар на астероид.

Глобалната катастрофална загуба на инфраструктура (Global Catastrophic Infrastructure Loss, GCIL) обхваща събития, които разстройват работата на обществените системи и нарушават електроснабдяването, транспорта и производството на храни. До подобен срив биха могли да доведат силни геомагнитни бури, кибератаки, пандемии и височинни електромагнитни импулси (HEMP).

Глобалният катастрофален биологичен риск (Global Catastrophic Biological Risk, GCBR) включва мащабни биологични заплахи с естествен или причинен от човека произход, които могат да доведат до огромен брой жертви и тежки обществени сътресения в континентален или световен мащаб.

И преди Земята е била засегната от катастрофални събития, които са ограничавали слънчевата светлина по цялото земно кълбо. (Mikael Damkier / Shutterstock)

Какво прави една държава устойчива?

Освен че класифицират различните видове риск, учените разглеждат и изследванията върху устойчивостта. В този контекст тя означава способността на дадено общество да запази жизненоважните си функции и да гарантира благосъстоянието на населението при тежки сътресения, предизвикани от подобни катастрофи. Тази способност зависи от конкретни географски, институционални и инфраструктурни особености.

Според изследователите държавите като цяло са по-устойчиви на глобални катастрофални рискове, ако са демократични и по-богати, имат по-ниско равнище на неравенство и разполагат с голяма промишлена база, върху която правителството може да упражнява значително влияние.

От значение е също така да се намират на отдалечено място – например върху голям остров, – да имат по-децентрализирани и разнообразни системи и да не зависят прекомерно от международната търговия. Предимство е и ако основните им търговски партньори се намират сравнително близо.

Когато всички тези фактори бъдат съпоставени с трите основни категории глобални катастрофални рискове, Австралия се откроява сред разглежданите в научната литература държави. Сред причините са географската ѝ изолираност, огромното производство на храни, запасите от изкопаеми горива и значителният промишлен капацитет.

„Няма място на Земята, което да е устойчиво на всички глобални катастрофални рискове, но Австралия е страната, която най-често е определяна като устойчива“, обясняват учените.

„Дори тя обаче е уязвима към определени опасности и зависи от непрекъснатата международна търговия за доставките на горива, лекарства и торове.“

Защо Австралия се представя най-добре?

В анализа на учените Австралия е единствената държава, която е посочена като устойчива и на трите вида глобални катастрофални рискове. Същевременно качествата, които са предимство при едни обстоятелства, често се превръщат в слабост при други заплахи – един от основните изводи в прегледа на екипа.

Това важи и за положението на Австралия като огромна островна държава. То ѝ осигурява значителна защита срещу някои опасности, но същевременно я прави по-зависима от международната търговия и от вноса на определени стоки от критично значение.

Като цяло, въпреки проблемите, пред които е изправена Австралия, учените най-често я определят като най-устойчивата държава на планетата при глобална катастрофа.

„Макар Австралия да има очевидни проблеми с последиците от климатичните промени, тя се представя добре в нашата оценка“, казва Йен в съобщение на университета в Хаген.

„Тя е остров и затова може по-лесно да затвори границите си и да се изолира. Австралия произвежда невероятно количество храна, разполага с голяма местна промишленост и развит миннодобивен сектор. Освен това е богата и сравнително стабилна демокрация – все фактори, които правят една държава по-устойчива.“

Кои други държави са сравнително устойчиви?

След Австралия сред най-устойчивите държави се нареждат Нова Зеландия, Япония, Швейцария и Аржентина. Изследователите обаче подчертават, че много от тях остават уязвими към определени опасности, дори когато останалите фактори са в тяхна полза.

„Всички най-често споменавани държави с изключение на Швейцария имат дълги брегови линии, които могат да бъдат засегнати от цунами, предизвикано от близък до Земята обект“, пишат авторите.

Опасността от подобен сблъсък не е само сюжет от холивудски филм. Макар известните обекти обикновено да не представляват непосредствена заплаха, през април 2029 г. например астероидът Апофис ще премине изключително близо до Земята.

„Всички освен Швейцария могат да бъдат засегнати и от изригването на някой от многобройните вулкани в Югоизточна Азия и Южна Америка, подобно на изригването на Тамбора през 1815 г. Всички зависят от търговията. На Земята няма място, което да предлага пълна защита срещу глобалните катастрофални рискове.“

Опорни точки при глобална катастрофа

Според изследователите държави с висока структурна устойчивост като Австралия и Нова Зеландия биха могли в бъдеще да се превърнат в опорни точки на международните усилия за повишаване на устойчивостта на света като цяло.

Те например биха могли да съхраняват големи запаси от храни или да изградят банки за семена. Промишленият им капацитет би им помогнал да продължат да функционират при глобална катастрофа и така да се превърнат в подходящи центрове, от които да бъде организиран международният отговор на бедствието.

Превенцията е за предпочитане пред подготовката за оцеляване

Според учените най-важното е човечеството да бъде подготвено. Понякога подобни опасности се оказват много по-близо, отколкото предполагаме. Историята вече познава случаи, в които решенията на един човек са предотвратявали катастрофална ескалация – такъв е примерът със Станислав Петров, офицера, помогнал да бъде избегната ядрена война.

„Превенцията винаги е за предпочитане пред устойчивостта“, обясняват авторите.

„Някои глобални катастрофални рискове, като вулканичните изригвания, понастоящем не могат да бъдат предотвратени. Когато настъпят, разликата между обществата, които са инвестирали в посочените тук фактори, и онези, които не са го направили, ще се измерва в човешки животи.“

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Global Challenges.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров