Скрита в центъра на цветния въртоп от газове е умираща звезда, чиято маса е приблизително колкото масата на Слънцето.
С остаряването на звездите ядрените реакции, които поддържат блясъка им започват да отслабват. Нестабилното производство на енергия кара звездите да пулсират неравномерно, изхвърляйки външните си слоеве в Космоса. Така се разкрива свръхгорещото им ядро. То излъчва огромни количества ултравиолетова светлина. Лъчението кара газовите пластове да сияят, създавайки крехката красота на мъглявината.
Звездата на публикуваното от Европейската космическа агенция (ЕКА) изображение е Кохутек 4-55. Тя е наречена на откривателя си - чешкия астроном Лубос Кохутек, и се намира на 4600 светлинни години от Земята в посока към съзвездието Лебед.
Изображението е последната от “красивите фотографии”, заснети от камерата WFPC2 на космическия телескоп Hubble, която е инсталирана през 1993 година и функционира до 2009 година. Тя е направила голяма част от емблематичните снимки на Hubble.
Тази фотография съдържа три различни изображения, всяко от които е заснето на определена дължина на вълната, за да се изолира светлината, идваща от специфични газови атоми. Различните дължини на вълната са кодирани в цвят, за да се подпомогне разпознаването им. Червеното е азотен газ, зеленото показва водород, а синьото - кислород. Цялата поредица от изображения е заснета за два часа на 4 май 2009 година.
Газовата вихрушка ни позволява да погледнем напред във времето към далечното бъдеще на нашето Слънце. След 5 милиарда години звездата ни ще започне да умира. Очаква се поведението ѝ да бъде като това на Кохутек 4-55. Тя ще се освободи от външните си пластове, разкривайки горящото си ядро, което ще се превърне в бяло джудже. По това време Земята отдавна ще е спряла да съществува, изгорена от умиращото Слънце.
