Ще напреднат ли технологиите достатъчно, за да преживеем смъртта на Слънцето?

15 януари 2019 г., 18:13
1042

Shutterstock

Значи мислите, че човечеството ще оцелее в следващия един милиард години?

От изобретяването на ядрените оръжия насам стоим на косъм от минутата на Страшния съд. Фактът, че те се намират в ръцете на групичка съмнителни „избраници”, държи стрелката на часовника опасно близо до полунощ, пише бившият американски военен Джеф Кей за Gizmodo.

Изпускаме промишлени отрови в атмосферата само от около 150 години, а ефектите вече се виждат и вършат поразии с климата.

Прекомерната употреба и злоупотреба с антибиотици е създала няколко вида устойчиви зарази, които не могат да бъдат унищожени с нормални методи, докато арсеналът ни от ефективни антибиотици все повече се свива.

В последните 600 милиона години (доста по-малко от предложения тук милиард) не само, че всяко едно многоклетъчно същество е направило дебюта си върху лицето на планетата, но и 99 процента от всички са изчезнали.

От космическа гледна точка минутите ни са преброени. Между възможността за избухвания на гама лъчи, астероиди и комети, наистина е удивително, че още сме тук.

Един милиард години е много време. Един милион години дори е много време - достатъчно, за да може човекът да еволюира от хомо еректус до днешния хомо сапиенс.  Преди 65 милиона години е приключила ерата на динозаврите, от които само някои видове (птиците) са оцелели до днес.

Смята се, че животът на Земята може да издържи само около милион години с едно дружелюбно настроено Слънце, което, остарявайки, става все по-горещо. Земята и Слънцето може да са още на средна възраст, но имайки предвид, че животът на Земята (с изключение на бактериите) го има само от около една трета от това време, много е вероятно да сме били само фаза (не просто ние, животът като такъв).

Могат ли технологиите да напреднат достатъчно, за да ни спасят, заедно с останалите живи същества, такива, каквито ги познаваме? Възможно е. Но трябва да се случат няколко неща.

1. Трябва да открием друг метод за достигане до звездите, различен от сегашния, ограничен от скоростта на светлината. Най-близката звезда може да е само на 4 светлинни години разстояние, но в реално време това означава 70 хиляди години пътуване. Създаването на големи биоколонии в космоса, е също изпълнено с проблеми - като радиация, метеорити и микрометеорити, невиждани черни дупки и тъмни обекти и още, и още.

2. Трябва да се научим да тераформираме (да създаваме земни условия за живот на други планети) за сравнително кратко време. Може да съумеем да колонизираме друга планета в нашата Слънчева система, но тераформирането отнема време и може да не се случи преди изчезването на човешкия вид - за момента единственият, който е достатъчно технологично напреднал, за да се тревожи за края на дните. Елън Мъск предлага да се сложи по една термоядрена бомба на всеки полюс на Марс, за да направи климата годен за живот. Несъгласията накратко се състоят в това, че на планетата ще настъпи радиоактивна пустош. Контрапредложението: да се насочат астероиди или комети към полюсите със същата цел. Проблемът е, че все още не сме способни да направим нито едното, нито другото.

3. Трябва да се погрижим за себе си, сега. Наложително е да оцелеем до момента, в който можем да предотвратим глобално изчезване. Но с манталитета „сега, сега, сега”, който води до игнориране на климатичните промени за увеличаване на печалбите, ненужна употреба и злоупотреба с антибиотици в храните ни и пилеене на ресурси в едно общество на еднократната употреба, едва ли ще издържим дълго.

Накратко, шансът технологиите да ни спасят задника е горе-долу толкова, колкото са шансовете на една снежна топка да не изгори в ада, ако не и по-малко.

Ключови думи:
Коментари