Невероятна нова снимка показва как Йо се издига над гигантския Юпитер

27 ноември 2018 г., 15:25
348

Източник: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gerald Eichstad/Justin Cowart

NASA публикува тази невероятна нова снимка, на която можем да видим как Йо – един от спътниците на Юпитер – се издига над хоризонта на гигантската планета.

Тя е била направена от „Джуно“ на 29 октомври по време на неговото шестнадесето близко прелетяване край Юпитер. Тогава космическият апарат се е намирал на 18 400 км от планетата.

Обогатената с цветове снимка е обработена от учените Джъстин Коуърт и Гералд Айхщад.

Йо е най-вътрешният от четирите Галилееви спътници на Юпитер и един от най-големите спътници в Слънчевата система с диаметър от около 3500 км. Открит е от Галилео Галилей през 1610 г. и е наречен на, героиня от древногръцката митология, една от многобройните любовници на Зевс (Юпитер в римската митология).

Въпреки че името е предложено още от Симон Мариус в началото на XVII век, то влиза в обща употреба едва в средата на XX век. В по-ранната астрономическа литература Йо е наричан Юпитер 1 или просто първият спътник на Юпитер.

Йо се отличава със своя вулканизъм, който е най-интензивен в Слънчевата система. Неговите вулкани изхвърлят сяра и серен диоксид, подобно на земните. Първоначално се смятало, че повечето лавови потоци се състоят от съединения на сярата, но скорошни свидетелства сочат, че лавата на много от тях се състои от разтопени силикатни скали.

Причина за тази засилена активност са приливните взаимодействия между Йо, Юпитер, Европа и Ганимед. Трите спътника се намират в орбитален резонанс, като Йо прави две обиколки при всяка обиколка на Европа, която на свой ред прави две обиколки при всяка обиколка на Ганимед. Под действието на силните приливни сили на Юпитер, Йо бива разтяган във форма на елипсоид, когато се намира близко до планетата, и впоследствие възвръща сферичната си форма след отдалечаване. Деформациите в размерите му са от порядъка на 100 метра, при значително количество топлина бива генерирана чрез вътрешно триене.

Измерени са изригвания на Йо, достигащи над 300 км от повърхността, като материалът е изхвърлян със скорост около 1 км/сек. Вулканичната активност са променя бързо – в рамките на четирите месеца между преминаването на Вояджър 1 и Вояджър 2 някои изригвания са спрели и са започнали нови. Отлаганията около кратерите също са видимо променени за този период.

Друг източник на енергия се създава от пресичането на линиите на магнитното поле на Юпитер от спътника, генерирайки електрически ток. Макар и сравнително малък източник на енергия по този начин се пренасят над 1000 гигавата с потенциал от 400 киловолта. Всяка секунда електрическото поле извлича от повърхността на Йо йонизирани атоми с маса около 1000 kg. Поради бързото въртене на магнитното поле на Юпитер, тези частици са увлечени в орбита около планетата, образувайки тор с ярко излъчване в ултравиолетовия спектър. Частиците откъсващи се от този тор допринасят за необичайно голямата магнитосфера на Юпитер, като техният натиск навън я раздува допълнително. Новите данни от Галилео сочат, че Йо вероятно има собствено магнитно поле.

Ключови думи:
Коментари