Когато обаче французинът Юрбен льо Верие



независимо от Адамс и също изцяло по математически път изчислява хипотетичната планета – това става през ноември 1845 г., публикацията му веднага е забелязана от Ейри. Този път кралският астроном приема сведенията за доста по-аргументирани: “За пръв път теорията на движението на Уран е придобила убедителни основания”. Французинът прави нови изследвания и на 28 юни 1846 г. пише на Ейри. Но внезапно, и до днес неясно защо, Ейри обявява на Льо Верие, че е много зает с бъдещо пътуване до континента. Най-вероятно Ейри е

искал родината му да се сдобие със славата



на откривател, тъй като на 29 юли започват усилени наблюдения в Англия, ръководени от Челис и базирани на наблюденията на... Льо Верие.

Съдбата продължава да се шегува - във Франция никой астроном не обръща внимание на своя сънародник. В крайна сметка Льо Верие пише на познатия си Йохан Гале - асистент от обсерваторията в Берлин, който година по-рано в знак на уважение му е изпратил дисертацията си. „Търся упорит наблюдател, който е готов да изследва участък от небето, в който вероятно има една планета за откриване“, обяснява французинът.

Гале получава писмото на 23 септември 1846 г. и

още същата вечер



остава заедно със студента Хайнрих д’Арест да търсят новата планета. Гале насочва телескопа, но не намира нищо. Тогава Д’Арест предлага да бъдат сравнявани един по един обектите от старата звездна карта с наблюдаваните в момента. За късмет на двамата изследователи от края на 1845 г. обсерваторията разполага с много подробна актуализирана звездна карта. И точно в полунощ на 23 срещу 24 септември Гале открива звезда, проверката за която завършва с историческия вик на Д’Арест: “Няма я на картата!”.

След всички дълбокомислени дискусии и мъдри обяснения защо “загадката Уран” е неразрешима и хипотетичната планета – неоткриваема, бъдещият Нептун е открит след няколко часа работа! Оказва се, че изчисленията на Адамс през септември 1845 г. са били

с отклонение от действителното местоположение на планетата само 1,9°!



За сравнение - тези на Льо Верие през 1846 г. са с отклонение около 1° и откритието е осъществено за броени часове. Скоро след като светът научава за осмата планета, откривателят на Уран Уилям Хершел разбира, че също я е наблюдавал през 1830 година.

Нептун се оказва най-дълготрайно неуловимата планета. Йохан Гале се прочува като неин откривател, но Юрбен льо Верие остава слабо известен сред съвременниците си. Джон Адамс пък прави много сериозна научна кариера. Френският учен успява единствено да прокара предложението за име на планетата, получавайки подкрепата на директора на Пулковската обсерватория Василий Струве.

Нептун е бог на моретата и бурите, които на осмата планета са най-страшните в Слънчевата система – скоростта на вятъра достига 2100 км/ч! Но не по-малко тежка буря, изглежда, е историята на откриването на Нептун.

Автор: Димитър Ганов​