Нептун – неуловимата планета

08 август 2019 г., 14:21
510

Нептун, заснет от "Вояджър 2". Източник: NASA/JPL

През 2019 г. ще се навършат 173 години от откриването на Нептун. Но на езика на самата планета това е малко повече от една година – тя е толкова далеч от Слънцето, че за да извърши една обиколка около него, са нужни 165 пъти по 365 земни денонощия. Сега Нептун е в същото положение, в каквото е бил на 23 септември 1846 г., когато берлинският астроном Йохан Гале го открива.

Всъщност още Галилео Галилей наблюдава планетата преди 500 години, но я определя като звезда, близка до Юпитер. А е можел да извърши невероятно откритие, придвижвайки изследванията на Млечния път с два века и половина, защото е видял осмата по отдалеченост от Слънцето планета! Но тя му се сторила звездица, която запокитил в могъщата сянка на „гръмовержеца” Юпитер.

Дълго след Галилей,

чак през 19. век, тази звездица приковава вниманието и около нея се разгарят неподозирани страсти.

През 1821 г. французинът Алексис Бувар прави астрономически таблици на орбитата на Уран – седмата планета в Слънчевата система. Но изведнъж английският му колега астроном Томас Хаси открива странни отклонения в координатите. Той смята, че съществува тяло, чиято гравитация влияе на движението на планетата. Бувар приема, че са необходими нови изследвания, но не ги извършва.

През 1834 г. Хаси пише на кралския астроном Джордж Ейри. А той отговаря, че за да се изясни „загадката Уран”, е необходимо да бъдат изследвани няколко негови обиколки около Слънцето. Хаси унива – и има защо: една обиколка трае 84 години.

Но нещата се развиват по-бързо.

През 1843 г. студентът по математика в Кеймбридж Джон Адамс прави изчисления, въз основа на които посочва приблизителното местонахождение на хипотетичната планета. Младежът не е астроном, неуверен е, но продължава да работи. Той пише на ръководителя на местната университетска обсерватория Джеймс Челис, който явно не му обръща достатъчно внимание. И все пак съобщава на кралския астроном Ейри за изчисленията на Адамс и изисква допълнителни сведения, които веднага получава.

На 21 октомври 1845 г. Адамс посещава дома на Ейри,

но не успява да се види с него, тъй като няма предварително уговорена среща. Амбицираният младеж оставя парче хартия с набързо надраскан текст. В отговор Джордж Ейри за пореден път се заема със задачата да обясни колко трудно е да се извърши подобно откритие, искайки от Адамс сведения за методологията, която е използвал, за да достигне до необичайния резултат. До този момент нито една планета не е откривана само въз основа на изчисления, и то на един лаик в астрономията!

Повече от година младежът не изпраща никакъв отговор. По-късно Адамс заявява, че просто не е имал навика да води кореспонденция. Освен това смятал, че е предоставил на Ейри достатъчно важна информация, за да работи по нея, ако реши, че въпросът е значим.

Когато обаче французинът Юрбен льо Верие

независимо от Адамс и също изцяло по математически път изчислява хипотетичната планета – това става през ноември 1845 г., публикацията му веднага е забелязана от Ейри. Този път кралският астроном приема сведенията за доста по-аргументирани: “За пръв път теорията на движението на Уран е придобила убедителни основания”. Французинът прави нови изследвания и на 28 юни 1846 г. пише на Ейри. Но внезапно, и до днес неясно защо, Ейри обявява на Льо Верие, че е много зает с бъдещо пътуване до континента. Най-вероятно Ейри е

искал родината му да се сдобие със славата

на откривател, тъй като на 29 юли започват усилени наблюдения в Англия, ръководени от Челис и базирани на наблюденията на... Льо Верие.

Съдбата продължава да се шегува - във Франция никой астроном не обръща внимание на своя сънародник. В крайна сметка Льо Верие пише на познатия си Йохан Гале - асистент от обсерваторията в Берлин, който година по-рано в знак на уважение му е изпратил дисертацията си. „Търся упорит наблюдател, който е готов да изследва участък от небето, в който вероятно има една планета за откриване“, обяснява французинът.

Гале получава писмото на 23 септември 1846 г. и

още същата вечер

остава заедно със студента Хайнрих д’Арест да търсят новата планета. Гале насочва телескопа, но не намира нищо. Тогава Д’Арест предлага да бъдат сравнявани един по един обектите от старата звездна карта с наблюдаваните в момента. За късмет на двамата изследователи от края на 1845 г. обсерваторията разполага с много подробна актуализирана звездна карта. И точно в полунощ на 23 срещу 24 септември Гале открива звезда, проверката за която завършва с историческия вик на Д’Арест: “Няма я на картата!”.

След всички дълбокомислени дискусии и мъдри обяснения защо “загадката Уран” е неразрешима и хипотетичната планета – неоткриваема, бъдещият Нептун е открит след няколко часа работа! Оказва се, че изчисленията на Адамс през септември 1845 г. са били

с отклонение от действителното местоположение на планетата само 1,9°!

За сравнение - тези на Льо Верие през 1846 г. са с отклонение около 1° и откритието е осъществено за броени часове. Скоро след като светът научава за осмата планета, откривателят на Уран Уилям Хершел разбира, че също я е наблюдавал през 1830 година.

Нептун се оказва най-дълготрайно неуловимата планета. Йохан Гале се прочува като неин откривател, но Юрбен льо Верие остава слабо известен сред съвременниците си. Джон Адамс пък прави много сериозна научна кариера. Френският учен успява единствено да прокара предложението за име на планетата, получавайки подкрепата на директора на Пулковската обсерватория Василий Струве.

Нептун е бог на моретата и бурите, които на осмата планета са най-страшните в Слънчевата система – скоростта на вятъра достига 2100 км/ч! Но не по-малко тежка буря, изглежда, е историята на откриването на Нептун.

Автор: Димитър Ганов​

Коментари