В момента на борда на Международната космическа станция протича един наистина фантастичен експеримент, благодарение на който бихме могли да научим повече за това какво всъщност се случва в неутронните звезди. Инструментът Neutron Star Interior Composition Explorer (или NICER) събира рентгеновата светлина, изхвърляна от тези и много други обекти в космоса. И сега изследователите показаха изображение, събиращо в себе си първите 22 месеца наблюдения под формата на „рентгенова карта на цялото небе“. И тя, разбира се, е забележителна!
Красивото изображение е пълно с преплитащи се нишки и ярки точки. Докато NICER обикаля по небосвода на борда на МКС, той събира рентгеновите емисии (а от време на време и високо енергийните космически лъчи) от тези източници. Изявените на преден план арки се образуват, тъй като наблюденията на инструмента често следват един и същи път.
NICER работи само когато е „вечер“ на МКС. Т.е. когато орбиталната станция се намира зад Земята и „не вижда“ Слънцето. А това се случва до 8 пъти на ден, тъй като МКС обикаля планетата ни на всеки 93 минути.
„Малко по малко ние създаваме рентгеново изображение на цялото небе. Възможно е нощните анализи на NICER да ни разкрият и неизвестни досега източници - коментира Кейт Генрю от NASA. – Дори и с минимална обработка изображението разкрива останките от свръхнова Cygnus Loop, която се простира на около 90 светлинни години и е на около 5000-8000 години.“
Неутронните звезди представляват изключително плътни останки от свръхнова. Те достигат широчина между 10 и 20 километра, но тежат повече от Слънцето. За справка – една чаена лъжичка неутронна звезда тежи стотици милиони тона.
Изследователите имат теории за това как точно материята се подрежда в тези странни обекти. Според тях неутроните са компресирани заедно на едно място по такъв начин, че това превръща неутронните звезди в най-силния материал във Вселената.
Данните, събрани от NICER, ще бъдат използвани, за да се определи истинския размер на неутронните звезди (с грешка до 5 процента). Това ще ни позволи да научим повече каква точно форма приема материята в обектите.
Източник: IFLScience
Източник: NASA/NICER
