Не е възможно кислородът да се получава при разграждането на водни молекули или въглероден диоксид, тъй като в атмосферата на Марс има твърде малко вода, а въглеродният диоксид се разпада твърде бавно. Източникът на газ може да бъде почвата, но това не обяснява изчезването на кислорода през зимата и есента.
Източник: Triff / Shutterstock
Марсоходът "Кюриосити" на NASA отчете нетипично увеличение и намаляване на нивата на кислород над кратера Гейл на Червената планета.
На този етап учените не могат да обяснят тази мистериозна промяна с нито един от известните ни химични процеси. Забелязана е обаче корелация между съотношенията на метана и на кислорода в атмосферата на планетата. Може би тези два процеса са свързани помежду си по един или друг начин.
Оказва се, че през пролетта и лятото концентрацията на кислород нараства средно с цели 30 процента, докато през есента се връща към нормалните нива. Всяка година обаче количеството е различно. Сякаш всяка пролет нещо (например микроорганизми) произвежда кислород, а през есента го премахва.
Атмосферата на Марс е изключително рядка: повърхностното ѝ налягане е едва 750 Pa (0,75%, тоест 133 пъти по-малко от атмосферното налягане на Земята, измерено на морското равнище). Тя се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород и вода. През 2003 г. по (време на наблюдения от Земята) е открит и метан. Находката е потвърдена през март 2004 г. от апарата „Марс експрес“.
Нужни са още проучвания, за да разберем какво точно се случва.
Източник: Science Alert
