Една от научните области с възможно пряко приложение в тераформирането е т.нар. геоинженерство – методите за трансформиране на земната атмосфера, изучвани най-вече в контекста на глобалните климатични промени. На практика геоинженерството не е нищо друго освен тераформиране на Земята. Пряко приложими за тераформирането на други светове са повечето от дискутираните
геоинженерни идеи,
включително разполагането на големи слънчеви огледала в орбита, мащабното елиминиране на въглероден двуокис от атмосферата, промяна на земното албедо (отражателна способност) чрез покриването на големи площи с рефлективни или абсорбиращи материали, както и разпръскването на серни аерозоли в атмосферата за постигането на глобален охлаждащ ефект.
Нека погледнем обаче към кои светове бихме могли да приложим фундаменталния си човешки стремеж да променяме всичко, до което се докоснем. В Слънчевата система има пет обекта, които са достатъчно големи, за да оправдаят евентуално тераформиране – планетите Меркурий, Венера и Марс, както и луните Европа (спътник на Юпитер) и Титан (спътник на Сатурн). Европа и Титан са изключително интересни места, както и потенциални кандидати за съществуването на живот. Те обаче са толкова студени, че тяхната трансформация изглежда напълно фантастична на този етап. Меркурий пък е толкова близо до Слънцето, че наподобява повече топка нажежена шлака, отколкото свят, който може да бъде обитаван. Венера от своя страна е истинско планетарно въплъщение на представата за ада на всички световни религии – гъста атмосфера, наситена със сярна киселина, и средна
повърхностна температура,
напълно достатъчна за разтапянето на олово (482 ºC). След тази елиминация като най-подходящ кандидат за тераформиране остава Марс.
На пръв поглед картината за евентуалното превръщане на Марс в обитаема планета изглежда обезкуражаваща. Като начало - средната температура на повърхността на планетата е – 60 ºC, а плътността на атмосферата й, съставена предимно от въглероден двуокис, е едва 0,7% от тази на земната. Иначе казано, минималната крайна цел за тераформирането на Марс трябва да включва 200-кратно „уплътняване” на атмосферата, както и увеличаването на средната температура поне с 60 градуса.
Въпреки това както фантастите, така и учените разглеждат Червената планета като най-достъпна за тераформиране и колонизация. Мнозина учени вече са изследвали в детайли възможната промяна на Марс в нейните технологични и икономически аспекти. Нещо повече, спокойно можем да кажем, че съвременната наука има доста по-добра идея за това как да превърне Марс в нова Земя, отколкото за това как да предотврати влошаващата се обитаемост на нашата собствена планета. Някои изследователи смятат, че
тераформирането на Марс
не само е възможно, но е и напълно осъществимо още в рамките на настоящото столетие. Най-големият оптимист сред тях е авторитетният физик от националната лаборатория Lawrence Livermore в САЩ Лоуъл Ууд, който смята, че Марс може да стане обитаема планета преди края на 21. век. "Вярвам, че има грубо 50% шанс малките деца, които са живи днес, да се разхождат по марсиански ливади”, обяви Ууд по време на една научна конференция през 2007 г.
Корените на този оптимизъм от страна на учените са в характеристиките на Марс, които правят Червената планета най-подобната на Земята в Слънчевата система. Преди всичко наклонът на ротационната ос на Марс е почти еднакъв с този на Земята. Скоростта, с която се върти около оста си, също е почти еднаква с тази на родната ни планета. Тези две характеристики означават, че Марс има съответно сезони и продължителност на деня, много близки до земните.
