На всеки 2,4 милиона години Марс оказва неочаквано въздействие върху дълбините на нашия океан

Бавният космически танц между Земята и Марс оказва тайно въздействие върху циклите в дълбокия океан.

Според нов анализ на дълбоководните геоложки записи гравитационното взаимодействие между двете планети води до циклични промени в дълбоководните океански течения, които се повтарят на всеки 2,4 милиона години. Това е откритие, което ще помогне на учените да разбират и прогнозират климата на Земята могат по-добре в бъдеще.

"Бяхме изненадани да открием тези 2,4-милионни цикли в нашите дълбоководни седиментни данни", казва геологът Адриана Дуткевич от Университета в Сидни. "Има само един начин да ги обясним: те са свързани с циклите във взаимодействието на Марс и Земята, които обикалят около Слънцето."

През последните години учените започнаха да идентифицират т.нар. астрономически "голям цикъл". Това е модел с продължителност 2,4 милиона години, свързан с подреждането на орбитите на Земята и Марс.

Преките доказателства за въпросното взаимодействие в геоложките записи на Земята са оскъдни, но това, което сме открили, предполага, че пикът на този цикъл е свързан с по-висока слънчева радиация на Земята, както и с по-топъл климат. Това няма общо с антропогенното изменение на климата, което Земята преживява в момента.

Знаем, че други планети могат да влияят на пътя на Земята около Слънцето, като я придърпват към по-издължена форма в редовни цикли, известни като цикли на Миланкович, които съвпадат с появата и намаляването на ледниковите периоди. Те обаче са много по-чести (макар че също не са свързани с антропогенното изменение на климата), настъпват през десетки хиляди години и се създават предимно от взаимодействието с Юпитер и Сатурн - далеч по-огромни планети от сравнително дребния Марс.

"Гравитационните полета на планетите в Слънчевата система си влияят една на друга и това взаимодействие, наречено резонанс, променя ексцентрицитета им – мярка, показваща колко близки са техните орбити до кръговите", обяснява геофизикът Дитмар Мюлер от Университета в Сидни.

Циклите на Миланкович са потвърдени през 1976 г., когато учените откриват, че те са записани в седиментите на океанското дъно.

Дуткевич и нейният екип търсят нещо по-различно. Те се опитват да установят дали теченията на дъното на океана се променят, когато климатът е по-топъл - дали стават по-енергични, или се забавят. Прекъсването на седиментите води до по-бързи вихри на морското дъно, докато постоянното натрупване на седименти показва по-спокойни условия.

Те основават своя анализ на 293 научни дълбоководни сондажа по света, в които откриват доказателства за 387 прекъсвания на седимента през последните 70 милиона години. Докато проследяват тези прекъсвания във времето, те забелязват любопитно струпване - цикъл от 2,4 милиона години, който съвпада с астрономическите големи цикли на Земята и Марс.

Освен това прекъсванията съвпадат с известните периоди на по-топъл климат, включително известния палеоцен-еоценски топлинен максимум, настъпил преди около 56 милиона години, когато температурата на Земята се е повишила с до 8 градуса по Целзий. Това събитие се обяснява с различни причини, включително срив в орбитата на Земята и преминаваща комета, така че потенциалната връзка с Марс би могла да бъде фактор, допринасящ за това.

Това е изненадващо откритие, тъй като моделите (и данните от наблюденията) сочат, че циркулационната система, отговорна за течението Гълфстрийм, може да спре да функционира, тъй като глобалното затопляне топи морския лед. Затова учените са смятали, че затоплянето на климата ще доведе до много по-слаба активност на дълбоките океански води.

От друга страна, големите бури стават много по-чести при по-топъл климат, като предизвикват завихряния на седименти, които могат да се разпространят чак до най-големите дълбочини на океана. Това може да означава, че океаните са малко по-устойчиви на изменението на климата, отколкото си мислехме. (Хората обаче все още не са, така че все пак трябва да се опитаме да направим нещо по въпроса.)

"Нашите дълбоководни данни, обхващащи 65 милиона години, показват, че по-топлите океани имат по-енергична дълбока циркулация", казва Дуткевич. "Това потенциално ще предпази океана от застой дори и атлантическата меридионална циркулация да се забави или спре напълно."

Изследването на екипа е публикувано в Nature Communications.

Източник: Science Alert