Според нас, неправилно се предполага, че Пангея е мястото, където в един момент от земната история континентите се събират. Пангея е първия континент – суша, която се е образувала вследствие на отделянето на Луната, в резултат на центробежните сили и останал непокрит от океаните при изстиването на Земята. Този континент е съществувал дълго време, докато преди около 200 милиона години на същото място събиращите се остатъци от лека магма не започват отново да упражняват достатъчно напрежение и континента започва да се разделя там където магмените потоци упражняват най-голяма сила, т.е. по средата между центъра и перифериите на Пангея. Така се образуват останалите континенти, които поемат своето плаване в земната мантия, която все още е разтопена и течна. Първоначално се образуват континента Лавразия, състоял се от днешните Европа, Северна Америка, Азия и континента Гондвана, включвал териториите на Африка, Антарктида, Южна Америка, Австралия, Арабски полуостров и Индия. Всеки от тях поема по собствен път, следвайки теченията на магмата в земната мантия. В противовес на издигането, в противоположната страна на планетата започва потъване на Море Тетис. Марианската падина има аналогични размери с дължина 2000 км и дълбочина 11 км и образува най-древното море приблизително по същото време около 180-200 млн. години, като продължава да потъва.
Тази хипотеза за създаването на Луната и връзката с образуването на континентите дава отговор и за развитието на живота на Земята. Например загадката с изчезването на динозаврите, които са започнали своето съществуване преди 230 милиона години и са преживяли разделянето на Пангея, но с отдалечаването на континентите един от друг климата на тях все повече се е променял, защото са се променяли фундаментално и условията за живот като климат, температура, влажност, растителност. Екосистемите са били променени, много от тях драстично. Съществуването на един огромен континент е било обширно сухоземно пространство с притегателна сила за цялата влажност в атмосферата на планетата и огромни количества вода са се изсипвали върху Пангея. Температурата също е била висока, което е благоприятствало развитието на мащабни количества растителна маса и големи студенокръвни животни. Екосистемата на динозаврите е била нарушена след разкъсването на Пангея и особено след отдалечаването на отделните и части.
В заключение трябва да се отбележи, че е време съвременната наука да престане да се оправдава за всяко свое незнание с удобните катастрофични хипотези, от които в крайна сметка излизат скучни и еднообразни сценарии на филми за края на света. Природата си има своята логика, небесните тела във Вселената са свързани по-между си, съгласно волята на Твореца, каквото и да означава това. Много явления и дадености на нашата планета, от които зависи съществуването ни имат космически измерения, но всички те са взаимносвързани и в равновесие. На човечеството му остава единствено правилното поведение, да изучава света около него и да използва знанията си за да живее по-добре, но в хармония с Природата и Космоса.
Антон Сотиров
Институт по минералогия и кристалография “Акад. Иван Костов” при БАН
Литература:
Зденек, К. (1990). Светът на земните планети. Издателство “Наука и изкуство”, София, 208 стр.
Маринов, Т. (1989) Петрография. Издателство “Техника”, София, 302 стр.
Николов, Н., Калинков, М., Македонски, Д. (1978). Астрономия. Издателство “Народна Просвета”, София, 111 стр.
Поликарпов, А. (1948). Атомът и вселената. Издателство “Народна просвета”, София, 343 стр.
