Малките астероиди с размер до около 40 м в диаметър освобождават около 3 мегатона кинетична енергия при сблъсъка си. За щастие по-голямата част от този вид небесни скали просто се разпадат в атмосферата от огромната температура и
динамичното натоварване.
Колкото по-големи стават обаче, толкова по-вероятно е част от тях да достигнат земната повърхност и да нанесат сериозни поражения. Освен това разпадането им във въздуха предизвиква мощна ударна вълна, която може да опустоши територия от стотици квадратни километри.
Пример за подобен катаклизъм е известното Тунгуско събитие от 1908 г., когато в атмосферата се взривява тяло с диаметър 80 м и помита тайгата на огромна площ. Днес подобен удар, насочен към гъстонаселена територия, би убил милиони хора.
Потенциалните щети нарастват с размера на астероида, като скалите с диаметър от 300 метра могат да унищожат цели държави. Учените изчисляват шанса такова тяло да удари Земята през следващия век на около 1%. Това не изглежда особено тревожно, но не и от гледна точка на хората, които биха имали лошия късмет да се намират в региона на сблъсъка.
При размер от 1 км потенциалните опустошения са от континентален мащаб с тенденция към глобална щета. Когато астероидът е по-голям от 2 км (1 млн. мегатона мощност), разрушенията от евентуалния сблъсък стават безусловно глобални. Още по-големите скали могат да унищожат всичко живо на Земята, включително нашия толкова напреднал и още по-арогантен биологичен вид. За щастие сблъсъкът с астероиди като убиеца на динозаврите е
изключително рядко явление.
Търсенето на NEO обекти може да бъде оприличено на своеобразна застраховка – дълги години няма да има никакво значение, но в един бъдещ момент вероятно ще спаси милиони човешки животи. Т.е. изграждането на пълен каталог на потенциално опасните обекти, които могат да се блъснат в Земята през близките векове, изглежда като проява на здрав разум.
За щастие по този въпрос се работи сериозно. От 1990 г. американската космическа агенция NASA изпълнява мандат на американския Конгрес за проучване на NEO. От 1998 г. пък е създадена специална подчинена на NASA агенция (Near-Earth Object Program Office), чиято конкретна цел е да идентифицира най-малко 90% от всички NEO тела с диаметър над 1 км. Тази задача вече е изпълнена над 50%, като има много добър шанс да бъде приключена през следващото десетилетие. Като цяло в момента са в ход няколко отделни програми за откриване на потенциално опасни небесни тела и годишно се откриват хиляди евентуални бъдещи нарушители.
След всичко това добрата новина е, че в рамките на следващото десетилетие би трябвало да разполагаме с подробна карта на големите астероиди от типа на „динозавроубиеца” отпреди 65 млн. години. Т.е. човечеството с голяма степен на вероятност ще избегне
фаталния пропуск на динозаврите –
те са имали на разположение поне 200 млн. години като пълновластни господари на планетата, но не са направили нищо по въпроса с астероидите.
Разбира се, както винаги има и лоша новина. Тя гласи, че откриването на всички потенциални „нарушители” сред по-малките астероиди (с диаметър от десетки или стотици метри) ще бъде доста по-трудно начинание. Те са много повече, много по-трудни за откриване и могат да се появят без предупреждение.
