14 юли 1965 г. – Човечеството вижда Марс през очите на "Маринър 4"

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития



•    1228 г. — Луи VIII става крал на Франция след смъртта на баща си Филип II.

•    1456 г. — Унгарската армия нанася поражение при Белград на армията на Османската империя.

•    1789 г. — Френската революция: Жителите на Париж превземат Бастилията и освобождават седем политически затворници, с което започва Френската революция.

•    1795 г. — Марсилезата е обявена за френски национален химн.

•    1867 г. — Алфред Нобел извършва демонстрация на действието на динамита в Англия.

•    1877 г. — В църквата „Св.В.М.Георги“, село Любенова Махала е извършено едно от най-големите кланета в българската история — 1013 намират смъртта си в църковния двор и в самата църква.

•    1902 г. — Свободностоящата камбанария на площад Сан Марко във Венеция се срутва, без да причини човешки жертви, възстановена е окончателно след 10 години.

•    1913 г. — Междусъюзническата война: започва битката за Кресненския пролом (до 18 юли).

•    1933 г. — Глайхшалтунг: В Германия са забранени всички опозиционни политически партии, освен Нацистката партия.

•    1941 г. — Втората световна война: Червената армия използва за първи път легендарните ракетни установки Катюша.

•    1946 г. — Излиза първото издание на книгата на американския педиатър Бенджамин Спок — „Грижи за бебето и детето“.

•    1948 г. — Лидерът на Италианската комунистическа партия Палмиро Толиати прострелян и ранен близо до италианския парламент.

•    1958 г. — Иракският крал Фейсал Втори е убит, заедно с обкръжението, от арабски националисти, монархията е отхвърлена и Ирак е провъзгласена за република.

•    1959 г. — САЩ пускат на вода първия си атомен крайцер — Лонг Бийч, оборудван с два атомни реактора.

•    1965 г. — Космическия апарат Маринър 4, който е изстрелян през 1964, преминава покрай Марс и прави първите близки снимки на чужда планета.

•    1969 г. — С навлизането на Салвадорската армия на територията на Хондурас започва така нар. Футболна война.

•    1987 г. — В Народна република България се създават свободни безмитни зони за насърчаване на стопанската инициатива.

•    1992 г. — Основан е Българският хелзинкски комитет.

•    1995 г. — Създаден е форматът mp3 за аудио файлове.

•    2000 г. — Мощно слънчево изригване причинява геомагнитна буря на Земята.



Родени



•    1602 г. — Мазарини, френски политик († 1661 г.)

•    1776 г. — Пиер Домени, френски офицер († 1832 г.)

•    1801 г. — Йоханес Петер Мюлер, германски физиолог († 1858 г.)

•    1862 г. — Вълко Василев, български военен деец († ? г.)

•    1862 г. — Густав Климт, австрийски художник († 1918 г.)

•    1866 г. — Милица Николаевна, велика руска княгиня († 1951 г.)

•    1877 г. — Никола Въжаров, български учител († 1964 г.)

•    1889 г. — Анте Павелич, хърватски политик († 1959 г.)

•    1889 г. — Петър Динев, български композитор († 1980 г.)

•    1891 г. — Александър Волков, руски математик († 1977 г.)

•    1910 г. — Уилям Хана, американски аниматор († 2001 г.)

•    1913 г. — Джералд Форд, 38-ми президент на САЩ († 2006 г.)

•    1918 г. — Ингмар Бергман, шведски режисьор († 2007 г.)

•    1919 г. — Лино Вентура, италиански актьор († 1987 г.)

•    1921 г. — Джефри Уилкинсън, британски химик, Нобелов лауреат през 1973 г.

•    1923 г. — Трендафил Станков, български футболист († 2001 г.)

•    1924 г. — Джеймс Блек, американски фармаколог, Нобелов лауреат през 1988 г.

•    1925 г. — Георги Джагаров, български поет († 1995 г.)

•    1926 г. — Хари Дийн Стонтън, американски актьор

•    1927 г. — Иван Младенов, български учен

•    1942 г. — Хавиер Солана, испански политик

•    1944 г. — Георги Попов, български футболист

•    1945 г. — Стоян Стоянов, български политик

•    1952 г. — Джеф Линдзи, американски писател

•    1971 г. — Хауърд Уеб, английски съдия

•    1973 г. — Халил Мутлу, турски щангист

•    1983 г. — Игор Андреев, руски тенисист

•    1987 г. — Адам Джонсън, английски футболист

•    1999 г. - Милен Караиванов,българин бероец



Починали



•    1223 г. — Филип II, крал на Франция (* 1165 г.)

•    1816 г. — Франсиско де Миранда, латиноамерикански революционер (* 1750 г.)

•    1817 г. — Ан Луиз Жермен дьо Стаел, френска писателка (* 1766 г.)

•    1817 г. — Карагеорги Петрович, сръбски революционер (* 1762 г.)

•    1881 г. — Били Хлапето, американски престъпник (* 1859 г.)

•    1899 г. — Христо Попконстантинов, български писател (* 1858 г.)

•    1904 г. — Паул Крюгер, президент на Трансвал (* 1824 г.)

•    1907 г. — Димитър Гоголаков, гръцки андартски капитан (* ? г.)

•    1910 г. — Мина Тодорова, любима на Яворов (* 1890 г.)

•    1914 г. — Карол Телбиз, австроунгарски общественик (* 1853 г.)

•    1929 г. — Ханс Делбрюк, немски историк (* 1848 г.)

•    1939 г. — Алфонс Муха, чешки художник (* 1860 г.)

•    1939 г. — Георг Гавантка, германски офицер (* 1891 г.)

•    1939 г. — Георги Бакалов, български общественик (* 1873 г.)

•    1954 г. — Хасинто Бенавенте, испански писател, Нобелов лауреат през 1922 (* 1866 г.)

•    1962 г. — Борис Машалов, български певец (* 1914 г.)

•    1963 г. — Свами Шивананда, индийски гуру (* 1887 г.)

•    1967 г. — Тудор Аргези, румънски поет (* 1880 г.)

•    1968 г. — Константин Паустовски, руски писател (* 1892 г.)

•    1971 г. — Димитър Силяновски, български юрист (* 1892 г.)

•    1979 г. — Димитър Атанасов, български агроном (* 1894 г.)

•    1981 г. — Петер фон Трамин, австрийски писател (* 1932 г.)

•    1991 г. — Павел Морозенко, съветски актьор (* 1939 г.)

•    1998 г. — Дик Макдоналд, американски предприемач (* 1909 г.)

•    2002 г. — Алекс Фрейзър, австралийски учен (* 1923 г.)

•    2003 г. — Иван Ганев, български учен (* 1942 г.)



Празници



•    Ирак — Ден на революцията

•    САЩ — Ден на нудистите

•    Франция — Годишнина от превземането на Бастилията (начало на Френската революция, 1789 г., национален празник)

Източници: Darik, Wikipedia