Във „Великият диктатор“ (1940) Чарли Чаплин като режисьор, сценарист и актьор изгражда образите на Хитлер и Мусолини. Пародийната трагикомедия е първата продукция, в която Чаплин излиза от жанра на немите филми и говори. Речта, която произнася, остава емблематична за този може би най-прочут негов филм.

Съжалявам, но не искам да съм император. Не е моя работа. Не желая да управлявам или да владея. Бих искал да помогна на всички – ако е възможно – евреин или езичник, черен или бял. Всички ние искаме да си помагаме. Такива са човешките същества. Искаме да живеем чрез щастието на другите, а не чрез страданието им. Ние не искаме да се мразим и презираме. На този свят има стая за всеки. А добрата земя е богата и може да се погрижи за всички ни. Животът може да бъде свободен и красив, но ние сме изгубили пътя.

Лакомията отрови човешките души, обгради света с омраза, изтласка ни към страдание и кръвопролитие. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Машините, които дават изобилие, ни оставиха в лишение. Знанието ни направи цинични. Уменията ни – груби и жестоки. Мислим твърде много и чувстваме твърде малко. Нуждаем се от човечност повече, отколкото от машини. Нуждаем се от доброта и нежност повече, отколкото от умения. Без тези качества, животът ще е жесток и всичко ще е изгубено…

Самолетът и радиото ни сближиха. Истинската природа на тези изобретения извиква добротата у човека  – извиква братство за единството на всички нас. Дори сега гласът ми достига милиони по целия свят – милиони отчаяни мъже, жени и деца – жертви на системата, която кара хора да измъчват и затварят невинни.

За онези, които могат да ме чуят, казвам: не се отчайвайте. Нищетата, която е надвиснала над нас е всъщност следствие от алчността – язвителността на хора, които се страхуват от човешкия прогрес. Омразата им ще премине и диктаторите ще умрат, свободата никога няма да погине.

Войници! Не се предавайте на врага – мъже, които ви презират и поробват, които управляват живота ви и ви казват какво да правите, да мислите и чувствате! Мъже, които ви дресират, угояват и се държат с вас като с добитък, използват ви за пушечно месо. Не се давайте на тези чудовища – механични хора с механични умове и сърца! Вие не сте машини! Вие не сте говеда! Вие сте хора! Вие притежавате човешката любов в сърцата си! Вие не мразите! Само онези, които не са били обичани, мразят – необичаните и изкуствените! Войници! Не се бийте за робство! Бийте се за свобода!