6 февруари 1921 г. – „Хлапето“ на Чаплин излиза официално по кината

06 февруари 2019 г., 00:00
586

Немият филм на Чарли Чаплин „Хлапето“ – уникално съчетание между комедия и трагедия – излиза официално по кината в САЩ след своята премиера на 21 януари в Ню Йорк.

"Филм с усмивка, а може би сълза...", гласи един от началните надписи.

В „Хлапето“ участва Джеки Куган, който изпълнява ролята на осиновено от скитник (Чаплин) дете. То започва да му помага в извършването на дребни престъпления, за да изкарват прехраната си. Социалните служби се опитват да отведат момчето, което довежда до отчаяното търсене и емоционалната среща на главните герои.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1623 г. — Франция, Савоя и Венеция сключват съюзен договор, насочен против Испания.
•    1788 г. — Масачузетс става 6-я щат на САЩ.
•    1819 г. — Британският благородник Томас Рафълс основава Сингапур.
•    1840 г. — С подписване на договор между представители на британската корона и маорите е основана държавата Нова Зеландия.
•    1878 г. — Освободен е град Бургас от османско робство и е учредена първата българска градска община.
•    1897 г. — Открита е жп линията Перник — Радомир.
•    1899 г. — Сенатът на САЩ ратифицира договор, по силата на който Испания отстъпва на САЩ владенията си Гватемала, Куба, Пуерто Рико и Филипините.
•    1900 г. — В Хага е създаден Международен арбитражен съд.
•    1901 г. — В Парижките жп гари са поставени първите обществени телефони.
•    1904 г. — Япония прекъсва дипломатически отношения с Русия, два дни по-късно започва Руско-японската война.
•    1922 г. — Подписан е договор за забрана използването на отровни газове при военни действия между Великобритания, САЩ, Франция и Япония.
•    1933 г. — В Германия е въведена цензура на печатните издания.
•    1935 г. — В САЩ започва продажбата на играта Монополи.
•    1936 г. — Олимпийски игри: Зимни олимпийски игри: В Гармиш-Партенкирхен са открити IV Зимни олимпийски игри.
•    1951 г. — При тежка железопътна катастрофа в Пенсилвания (САЩ) загиват 85 души и над 500 са ранени.
•    1952 г. — Умира крал Джордж VI и Елизабет II става кралица на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
•    1958 г. — В самолетна катастрофа край Мюнхен, Германия (тогава ФРГ), загиват 23 човека, осем от които са футболисти на ФК Манчестър Юнайтед, Англия.
•    1996 г. — В Атлантическия океан, близо до брега на Доминиканската република катастрофираБоинг-757 на турските авиолинии, при което загиват всичките 189 пътници и екипаж.
•    2004 г. — При самоубийствена атака на чеченски сепаратист в Московското метро загиват 40 души, а 129 са ранени.
•    2012 г. — При скъсването на язовирна стена е наводнено Харманлийското село Бисер

Родени

•    1654 г. — Николас II Бернули, швейцарски математик († 1705 г.)
•    1664 г. — Мустафа II, султан на Османската империя († 1703 г.)
•    1665 г. — Анна Стюарт, кралица на Англия († 1714 г.)
•    1799 г. — Емерих Фривалдски, унгарски ботаник († 1870 г.)
•    1802 г. — Чарлз Уитстоун, британски физик († 1875 г.)
•    1838 г. — Хенри Ървинг, британски артист († 1905 г.)
•    1858 г. — Христофор Хесапчиев, български офицер и учен († 1938 г.)
•    1866 г. — Стефан Ватев, български педиатър и антрополог († 1946 г.)
•    1879 г. — Педро Агире Серда, президент на Чили († 1941 г.)
•    1886 г. — Алберто Гереро, чилийско-канадски композитор († 1959 г.)
•    1886 г. — Людмил Стоянов, български филолог († 1973 г.)
•    1892 г. — Джон Карден, британски конструктор на танкове († 1935 г.)
•    1892 г. — Уилям Мърфи, американски лекар, Нобелов лауреат († 1987 г.)
•    1892 г. — Христо Стоянов, български политик († 1970 г.)
•    1895 г. — Бейб Рут, американски бейзболист († 1948 г.)
•    1897 г. — Алеберто Кавалканти, бразилски и френски кинорежисьор († 1982 г.)
•    1900 г. — Харалд фон Елверфелт, германски офицер († 1945 г.)
•    1905 г. — Владислав Гомулка, полски комунистически и държавен деец († 1982 г.)
•    1911 г. — Роналд Рейгън, 40-ти президент на САЩ († 2004 г.)
•    1912 г. — Ева Браун, любовница и съпруга на Адолф Хитлер († 1945 г.)
•    1916 г. — Кръстю Димитров, български шахматист († 1999 г.)
•    1917 г. — Жа Жа Габор, американска актриса
•    1928 г. — Алан Мелцер, американски икономист
•    1928 г. — Илия Конев, български учен († 2009 г.)
•    1929 г. — Кийт Уотърхаус, британски писател и журналист
•    1929 г. — Пиер Брис, френски актьор
•    1932 г. — Камило Сиенфуегос, кубински революционер († 1959 г.)
•    1932 г. — Франсоа Трюфо, френски режисьор († 1984 г.)
•    1935 г. — Надин Трентинян, френска режисьорка
•    1943 г. — Иван Гарелов, български журналист и телевизионен водещ
•    1945 г. — Боб Марли, ямайски певец († 1981 г.)
•    1946 г. — Атанас Вангелов, писател от Република Македония
•    1949 г. — Джим Шеридън, ирландски кинорежисьор
•    1950 г. — Натали Кол, американска поп-певица
•    1951 г. — Атанас Липчев, български писател († 2010 г.)
•    1956 г. — Стефан Влахов-Мицов, български историк и писател
•    1958 г. — Валентин Касабов, български журналост и политик
•    1960 г. — Мила Искренова, български хореограф
•    1962 г. — Аксел Роуз, американски музикант (Guns N' Roses)
•    1964 г. — Руслан Райнов, български тенисист
•    1966 г. — Рик Астли, английски поп-певец
•    1967 г. — Тони Дачева, българска поп-фолк певица
•    1968 г. — Акира Ямаока, японски композитор и продуцент
•    1969 г. — Масимо Бусака, швейцарски футболен съдия
•    1980 г. — Масена Моке, футболист от Конго
•    1984 г. — Борислав Караматев, български футболист
•    1984 г. — Пирет Йервис, естонска поп-певеца (Vanilla Ninja)
•    1986 г. — Микеле Паолучи, италиански футболист
•    1991 г. — Бахри Шакир, български футболист

Починали

•    893 г. — Фотий, константинополски патриарх (* 820 г.)
•    1411 г. — Исав де Бунделмонти, деспот на Епир (* ? г.)
•    1515 г. — Алдо Мануцио, италиански печатар (* 1449 г.)
•    1685 г. — Чарлз II, крал на Англия, Шотландия и Ирландия (* 1630 г.)
•    1695 г. — Ахмед II, султан на Османската империя (* 1642 г.)
•    1740 г. — Климент XII, римски папа (* 1652 г.)
•    1793 г. — Карло Голдони, италиански драматург (* 1707 г.)
•    1804 г. — Джоузеф Пристли, английски химик, теолог и философ (* 1733 г.)
•    1894 г. — Теодор Билрот, австрийски хирург (* 1829 г.)
•    1896 г. — Павел д'Убри, руски дипломат (* 1820 г.)
•    1898 г. — Леополд Льофлер, полски художник (* 1827 г.)
•    1899 г. — Лео фон Каприви, пруски генерал и канцлер (* 1831 г.)
•    1900 г. — Пьотър Лавров, руски социолог (* 1823 г.)
•    1902 г. — Васил Кънчов, български учен и политик (* 1862 г.)
•    1903 г. — Петко Каравелов, български политик (* 1843 г.)
•    1918 г. — Густав Климт, австрийски художник (* 1862 г.)
•    1926 г. — Иван Жабински, български офицер (* 1862 г.)
•    1929 г. — Мария-Кристина Австрийска, кралица на Испания (* 1858 г.)
•    1932 г. — Петруш Йовчев, български революционер (* 1880 г.)
•    1944 г. — Кирил Ботев, български офицер и държавник (* 1856 г.)
•    1952 г. — Георги Шпагин, руски оръжеен конструктор (* 1897 г.)
•    1952 г. — Джордж VI, крал на Обединеното кралство (* 1895 г.)
•    1962 г. — Кандидо Портинари, бразилки художник (* 1903 г.)
•    1963 г. — Абд ел-Крим, политически и държавен деец на Мароко (* 0к. 1881 г.)
•    1981 г. — Фредерика Хановерска, кралица на гърците (* 1917 г.)
•    1985 г. — Джеймс Хадли Чейс, английски писател (* 1906 г.)
•    1985 г. — Мюриъл Гардинър, американски психоаналитик (* 1901 г.)
•    1991 г. — Салвадор Едуард Лурия, американски вирусолог, Нобелов лауреат през 1969 г. (* 1912 г.)
•    1993 г. — Артър Аш, американски тенисист (* 1943 г.)
•    1993 г. — Йон Негойцеску, румънски писател и поет (* 1921 г.)
•    1994 г. — Джак Кърби, американски художник и писател (* 1917 г.)
•    1998 г. — Фалко, австрийски поп-вокалист и композитор (* 1957 г.)
•    2002 г. — Макс Перуц, австрийско-британски микробиолог, Нобелов лауреат (* 1914 г.)
•    2003 г. — Христо Асърджиев, български журналист (* 1924 г.)
•    2009 г. — Джеймс Уитмор, американски актьор (* 1921 г.)
•    2010 г. — Атанас Липчев, български писател (* 1951 г.)
•    2010 г. — Гери Мур, британски рок и блус китарист (* 1952 г.)
•    2010 г. — Митьо Солаков, български скулптор (* 1931 г.)
•    2012 г. — Ангел Георгиев, български актьор (* 1944 г.)

Празници

•    Именници: Огнян, Огняна, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Светла, Светлана, Светозар, Светлозар, Светослав, Светослава, Фотий, Фотин, Фотина, Фотьо
•    Свети Фотий — На този ден в България празнуват имен ден Светла, Светлан, Силвия и производните имена
•    Лапландия — Ден на саамите (народа на Лапландия)
•    Нова Зеландия, Ниуе, Токелау — Годишнина от договора Вайтанга (1840 г., национален празник)

Ключови думи:
Коментари