Роденият в Хонолулу, Хавай, Гай Кавазаки е известен като човека, който направи Macintosh на Apple религия през 1984 г. Лектор, блогър и инвеститор на рисков капитал, той е изключително популярен в света на маркетинга. Опитът му в рисковите инвестиции, популярният език и непоправимото чувство на ирония го правят гуру на печелившите технологични компании.
В августовския брой на сп. „Мениджър” ви представихме последната му книга „Проверка на реалността. Новите оръжия на маркетинга” (изд. „Ентусисаст”). Тя обобщава най-доброто от всичко, което е видял и направил и което се отнася до създаването и управлението на големи фирми.
В края на книгата авторът публикува речта, с която неведнъж е грабвал вниманието на завършващите студенти в големите университети за бизнес и предприемачество. Откъс от нея ви представяме тук:
"МОИТЕ ЖИТЕЙСКИ ПРОЗРЕНИЯ
Заключителните речи пред завършващи студенти са били измислени главно поради вярването, че абсолвентите не бива да бъдат пускани по широкия свят, преди да им бъде бита сериозна доза успокоително.
Г. Б. Трюдо
Някои хора строят къщи, други осигуряват медицинско обслужване, трети рискуват живота си; аз изнасям речи, с което се опитвам да направя света по-добро място. Всъщност, едно от удоволствията ми в живота е да изнасям речи пред бакалаври и ученици, които завършват. Изнасял съм тази Реч на прозренията шест пъти в гимназии и колежи. Това е текстът на речта ми от 1995 г. Надявам се, че няма да ви подейства като хапче успокоително.
Възможността да говоря днес пред вас представлява крайъгълен камък в моя живот. Аз съм на четирийсет години. Преди около двайсет години, когато аз стоях на вашето място, никога, никога не можех да си представя, че някога ще бъда четирийсетгодишен.
Това, че говоря пред вас сега, ме плаши. Най-малкото защото някакъв четирийсетгодишен чичко, който изнесе реч на моето завършване, беше последният човек, на когото бих повярвал. Нямам намерение да ви изнасям скучната реч, от която се ужасявате.
Ще ви говоря за прозренията днес. Прозрения, които получих през тези двайсет и две години, които делят мястото, на което вие стоите, от мястото, на което стоя аз. Не ми вярвайте сляпо. Не приемайте онова, което казвам, за “чиста монета”. Просто ме изслушайте. Може би моят опит ще ви бъде полезен поне малко.
Ще ви представя прозренията си в стил а`ла Дейвид Летерман. Да, възрастните хора на четирийсет години все още могат да стоят будни след 11 ч. вечерта.
1. Бъдете далеч от родителите си, колкото може по-дълго.
Аз бях типично момче с ориенталско възпитание в гимназията и колежа. Посещавах нормални часове в училище и получих нормален заем за колеж. Препусках през цялото време на следването си в колежа за три години и половина. Никога не пътувах и нямах свободно време, тъй като мислех, че това няма да ме подготви за работа и ще отложи завършването ми. Честно казано, провалих всичко.
Предстои ви да работите до края на живота ви, така че не бързайте да започнете работа. Увеличете престоя си в колежа. Сега е времето, в което можете да вдишате живота с дробовете си – преди да имате ипотека, деца и кола на изплащане.
Прекъснете за цял семестър, за да пътувате в чужбина. Вършете някаква работа и започнете стажове, при които ви плащат малко или не ви плащат изобщо. Изследвайте нещата, към които имате страст за сметка на парите на родителите си – долар, стотина или хиляда.
Отложете с колкото може повече неизбежното постъпване на работа и сервилниченето пред тъпаци, които знаят по-малко от вас, но правят много повече пари. Родителите ви, бабите и дядовците ви са работили здраво, за да стигнете дотук. Не им отказвайте удоволствието да ви подкрепят.
2. Преследвайте радостта, а не щастието.
Това вероятно е най-трудният урок от всички, които трябва да научите. Сигурно ви се струва, че целта на живота е да бъдете щастливи. Сега се налага да се жертвате, да учите и да се трудите здраво, но в дългосрочен план щастието се вижда на хоризонта. Чудесна къща. Чудесна кола. Чудесни материални придобивки.
Приемете думите ми на доверие – щастието е временна и летлива субстанция. За разлика от нея радостта е непредсказуема и наситена. Тя идва от преследването на интереси и страсти, които невинаги се отразяват в постигането на щастие.
Гоненето на радостта, а не на щастието, ще доведе до едно-единствено нещо за вас през следващите години: ще опознаете нещата, които обичате.
