2. Силата и слабостта са въпрос на гледна точка.

Обикновено определяме света около себе си като „справедлив“ или „несправедлив“, а рекациите си на външните стимули съответно като „правилни“ или „грешни“. И в зависимост от психологическото ни състояние в конкретния момент се чувстваме силни или слаби. А реално погледно не съществува такова нещо като правилна или грешна реакция на определена ситуация. Това е въпрос на субективно възприятие. Затова не се самонаказвайте и не се упреквайте за моментите на слабост или уязвимост.

3. Не се поддавайте на внушения от околните.

Често реакциите ни са резултат от мнението и предразсъдъците на близките и на приятелите ни. На едно новогодишно парти приятелката ми избухна, като каза на съпруга си да престане да я унижава пред другите. Вече не издържаше и отношението му я влудяваше. Майка й веднага я скастри, че е проявила слабост и е изгубила контрол върху емоциите си. Приятелката ми си тръгна разстроена, като смяташе, че това ще е краят на брака й. Но каква изненада: на другия ден съпругът й се прибрал и с глупаво изражение на лицето се извинил, обяснявайки, че не си е давал сметка, че наранява чувствата й. В края на краищата се оказа, че избухването й и неспособността да продължава да се владее, бяха спасили брака й.

4. Какво става, когато си „силен“ в моменти на слабост?

Понякога да си силен означава да проявиш слабост. Трябва да изпиташ определени емоции, за да можеш да откриеш и приемеш истината за себе си и за околните. Помня нещо, което ни казваха в училище: „Ако стигнеш до хоризонта, пред теб ще се открие чисто нов хоризонт.“ Явно истината си има цена, която заплащаме с известен брой изпитания. Само когато си бил слаб, можеш да рзбереш как се става силен.