5. „Бутилираните“ емоции не са като отлежалото вино.
За разлика от виното, което с времето става все по-хубаво, бутилираните емоции оказват отрицателно въздействие върху тялото и ума ни и отнемат от силите ни. А най-лошото е, че могат да доведат до саморазрушително поведение и да саботират усилията ни с внезапната проява на онези наши „сенчести“ страни и черти, които не познаваме.
Когато съпругът ми трябваше да се оперира от апандисит, незабавно си сложих маската на смелата съпруга и така преминах през всички формалности в болницата. Бях си забранила да мисля за операцията и за изхода от нея. Близките ми бяха поразени от самообладанието, което демонстрирах. Никой не разбра, че вътрешно умирах от ужас. Смятах, че ако се поддам на напрежението, ще изгубя контрол върху ситуацията, и затова най-логичната ми реакция беше да оставя емоциите настрана и просто да бъда силна. А когато докторът излезе от операционната и ми каза, че всичко е минало добре, маската ми се пропука и избухнах в сълзи.
Странното е, че по-късно не изпитах неудобство пред близките си за това, че се бях разревала като дете. Напротив, изпитах странно облекчение и усещане за покой. Бях се освободила от ненужния си товар и вече можех да продължа напред. Освобождаването от бремето на емоциите и моментите на слабост и уязвимост не те правят по-лош човек. Правят те по-добър и по-щастлив човек. Опитайте!
Източник: Гнездото
