1. Вярно ли е, че извличаме поука от всяко болезнено преживяване?
Често сме го чели или чували: няма по-добър учител от болката, няма по-полезен опит от дълбоката мъка, която ни застига в един или друг момент от живота, само за да можем да продължим нататък, обогатени с още едно преживяване и с по-добро познание за хората. Това по принцип е вярно, но все пак има един аспект, който следва да вземем под внимание. Не всички излизат от болезнената фаза, извлекли положителна поука. След раздяла, след горчиво разочарование имаме нужда от известно време, преди отново да насочим поглед напред, възвърнали си самоувереността. Преминаваме през мъчителен процес, който „вътрешно ни възстановява“. Какво става в повечето случаи? Чрез подобен опит не ставаме по-силни, а дълго носим раните от него. Когато някой ни нарани, ние се научаваме да се дистанцираме; когато някой ни излъже, научаваме се да изпитваме недоверие; когато ни ограничат в нашето личностно развитие, научаваме се да се затваряме в черупката си. Тогава поучаваме ли се от връзката, която никога не е трябвало да се състои? Да, но не винаги с успех. Затова трябва да намерим начин отново да поемем юздите на живота си. Не позволявайте на черните мисли да ви надвият – винаги се опитвайте да издържите и да отворите нови врати.
2. Загубата на доверие в партньора
Когато загубим доверие в любимия човек, ни е трудно да си представим, че някога ще се обвържем отново – необременени и лишени от предразсъдъци. Когато се провалят отношения, в които сме влагали толкова чувства и на които сме възлагали толкова надежди, една част от нас завинаги остава белязана. Не бива обаче да допускаме сърцето ни да носи следи от отломките като пукнатините в сухата земя. Когато сме огорчени, ни е много трудно да посрещнем евентуална нова любов с обичайното радостно предвкусване. Не е лошо да бъдем предпазливи, но ако изцяло сме загубили доверие, ще загубим и детето в нас с неговата спонтанност; онази вродена лекота, благодарение на която изживяваме връзката по-интензивно.
3. Дълбоката празнота
Провалените интимни отношения оставят чувство за празнота, за разочарование и излъгани надежди. Знаем, че е напразна загуба на време, но въпреки това в главата ни продължават да се въртят едни и същи натрапчиви мисли. Защо вместо това да не се опитаме да ги прогоним, дори да се впуснем в нова връзка или да започнем нов етап в живота си? Щастието се връща винаги, когато си позволим да се наслаждаваме на нови преживявания. Все пак в ъгълчето на сърцето и паметта ни може да се затаи някоя отломка от миналото. Понякога избираме път, който е трябвало да ни отведат до щастието, но в крайна сметка е измамил очакванията ни. Тогава не ни остава нищо друго, освен да сменим посоката – драстично и болезнено. Мозъкът ни съхранява този път, той става част от нас. Също като двата свята - единия реален, а другия на спомените, които не можем да забравим, защото са неделими от нас.
Чувството за празнота ще ни придружава винаги и трябва да свикнем с него. Това е рана, която не заздравява, но от която се учим, ако я приемем и не допуснем да се превърне в черна дупка. Гледайте на болезнените спомени като на мек и ароматен полъх на вятъра, който се появява отново и отново, но след няколко секунди пак изчезва. Тогава се върнете в Тук и Сега, където наистина сте щастливи.
