Здраво стиснатите устни не са запазена марка на англичаните. Този израз, а също и мимика, присъства в повечето култури по света. Като малки колко често сте чували думите: „Не се дръж като мамино синче“ или „Не бъди такова дете“? Повечето от нас израстват с убеждението, че е срамно да изразяват открито емоциите си – дори пред близките и приятелите си – и че уязвимостта е проява на слабост.

Удари ли се? Хайде, няма ти нищо.

Мъжете не плачат!

Чудо голямо! Какво ще правиш, когато имаш истински проблеми?

Достатъчно! Върви си в стаята и не се връщай, преди да си се успокоил.

Стига с тези драми!

Редица поколения носят трайните белези на този несправедлив социален диктат. Защото в изразяването на чувствата няма нищо лошо, а още по-малко грешно или пък срамно. Всъщност разкриването на чувствата действа толкова пречистващо, защото ти помага да освободиш тялото, ума и душата си от всички отрицателни и затормозяващи емоции, които ти пречат да бъдеш щастлив тук и сега. Ето няколко съвета как да преодолеете предразсъдъците си в това отношение:

1. Уязвимостта е нещо напълно естествено.

Всеки от нас е кълбо от емоции. До края на живота си преминаваме през цялата гама от така наречени „положителни“ и „отрицателни“ емоции. За жалост няма как да се ограничим само с онези от тях, за които преценяваме, че ще ни бъдат от полза – като например сила, кураж, самообладание, спокойствие – и да си кажем, че ще прилагаме единствено тях в ежедневието си. Понякога, понеже сме просто хора, попадаме в ситуации или реагираме по начини, които не се вписват в идеалната ни представа за живота. А нима има нещо лошо в това? Категорично не. И отново, понеже сме „просто хора“, е нормално и напълно естествено да изпитваме цялата палитра от емоции, които може да изпита един човек.