Защо предразсъдиците са толкова удобни

14 септември 2018 г., 09:22
1540

ESB Professional / Shutterstock

Даниел Канеман и Еймъс Тверски, Нобелови лауреати по икономика, демонстрират как предразсъдъците изпреварват логиката, когато трябва да направим преценка на базата на предложена информация.

Авторите провеждат експеримент, участниците в който трябва да определят професията на даден човек след кратко описание на характера му. Например, описват им човек, който е подреден, старателен, добродушен, но не много общителен и ги питат дали е по-вероятно той да е фермер, или библиотекар. Хората били масово склонни да мислят, че човекът е библиотекар, преценявайки че описаните черти на характера подхождат повече на тази професия.

Дори да е така, Канеман и Тверски посочват, че в САЩ на 20 мъже фермери се пада по един мъж библиотекар. Което означава, че този стереотип трябва да е верен без изключение, за да може един случайно избран мъж със съответния характер да се окаже по-скоро библиотекар, отколкото фермер.

Подобна заблуда откриваме и в друг експеримент. На участниците се дава някаква информация за характера на човек и други твърдения, които трябва да степенуват по вероятност.

Линда е открита, умна, неомъжена, и като студентка е била политически активна по проблемите на дискриминацията, социалната справедливост и ядрените оръжия. Твърденията за нея включват „Линда е учителка в началното училище” и „Линда работи в книжарница и се занимава с йога”.

Тези, които най-вече интересували учените обаче били „Линда е банков касиер” и „Линда е банков касиер и е активна във феминисткото движение”. Банковият касиер с феминистко определение почти винаги бил класиран по-високо от простото твъдение „банков касиер”. Въпреки че почти всеки в университета е бил политически активен в някакъв момент, въпреки че има много по-малко жени банкови касиери, ангажирани с феминисткото движение, отколкото изобщо са жените банкови касиери, и въпреки че простото твърдение "Линда е банков касиер" не изключва възможността тя да е едновременно с това феминистка, хората квалифицират комбинираното съждение като по-вероятно.

Заблудата се откроява още повече, когато 57% от участниците класират феминисткото твърдение като по-вероятно от твърдението „Линда е банков касиер, независимо от това дали е ангажирана с феминисткото движение или не”. 

Дори когато е ясно посочено, че „феминисткият” вариант на твърдението е по-тясна категория, която влиза в рамките на по-общото „банков касиер”, хората отново вярват, че подкатегорията е по-вероятна.

И защо? Ами защото е умна, открита и несемейна и това звучи като феминистка повече от всичко друго, дори да е логически невъзможно. Квалификациите винаги правят една категория по-тясна и по-малко вероятна да се отнася към даден индивид, но когато картината в ума ни се попълни с това какво „би трябвало”, действителната вероятност губи значение.

Ключови думи:
Коментари