Не е рядкост тъжни песни като Someone Like You на Адел да оглавяват класациите в поп музиката, но това не е новост. Мрачните композиции като Реквиема на Моцарт са трогвали любителите на музиката в продължение на векове, пише проф. Туомас Еерола, преподавател по музикална когниция от Университета Дърам в The Conversation

Но насладата от тъмната музика е нещо парадоксално – правим всичко възможно, за да избегнем тъгата във всекидневния си живот. Защо тогава в изкуството можем безопасно да преживяваме теми като скръбта и загубата, да им се наслаждаваме и възхищаваме? 

Това отдавна озадачава учените и едва в последно време започнахме да добиваме представа за причините да се наслаждаваме на музиката. Съвсем наскоро мои колеги и аз проведохме изследване, публикувано в Frontiers in Psychology, което установи защо някои хора обичат тъжната музика повече от други. И това има общо с чувството на емпатия. 

На базата на обширни по-ранни изследвания знаем, че чувствата, които хората изпитват, когато слушат тъжна музика, попадат в различни категории. 

За едни тъжната музика задълбочава и засилва чувствата на мъка и загуба – емоции, свързани с лични събития и спомени. Тези преживявания са далеч от приятни и следователно не обясняват парадокса.

За други тъжната музика носи чувство на меланхолия – чувство, което бихте имали в дъждовен ден, след като любимият ви отбор е загубил. 

Най-любопитният тип преживяване обаче е при хората, които се трогват и смятаме, че това е в основата на очарованието, което крие тъжната музика. Това преживяване е трудно да се опише с думи, но често е силно и свързано с наслада. Не всички обаче са способни да го изпитат. Кои са тези хора?