Още повече, резултатите ни показват, че ключът към удоволствието е способността да бъдем съпричастни с тъжните емоции, изразени от музиката, но също и способността да се саморегулираме и дистанцираме в процеса на това. Този специфичен компонент на емпатията е известен като „емпатична загриженост“. Токато съчувствието означава да отговориш на нечия емоция, изпитвайки подобно чувство, емпатичната загриженост означава същевременно да чувстваш нежност, състрадание и съпричастност към тях. Тази специфична черта прогнозира дали участниците докладват затрогване от тъжната музика.
Изследването допринася към трупащите се научни свидетелства, които сочат, че оценяването на музиката е свързано със социалната когниция. Хората, които са чувствителни и готови да съчувстват на нещастието на другите по някакъв начин получават възнаграждение за това. Има и хипотеза защо е така. Това възнаграждение може да е биохимично – всички сме преживявали чувството на облекчение и спокойствие, когато „се наплачем добре“. Това се дължи на коктейл от химични вещества, задействани от плача.
Скорошна хипотеза предполага, че дори фикционалната тъга е достатъчна да заблуди организма ни, за да задейства подобна реакция, предназначена да смекчи психичната болка, с която е свързана истинската загуба.
Тази реакция се задвижва от хормони като окситоцин и пролактин, които предизвикват чувство на уют, топлина и леко удоволствие в нас.
Тази комбинация от хормони вероятно е особено силна, когато се извади реалната загуба и тъга от уравнението – което често се случва с тъгата, предизвикана от произведенията на изкуството.
Възможно е и ефектът да е предимно психологически, при който хората, които си позволяват да бъдат емоциално потопени в тъжната музика просто упражняват пълния си емоционален репертоарар по начин, който сам по себе си е възнаграждаващ.
Способността да разбираме емоциите на дргугите е жизнено важна за придвижването в социалния свят, в който живеем и следователно упражняването на тази способност би трябвало да носи възнаграждение – заради еволюционната си значимост.
Музиката може да се сравни със силен наркотик. Ако емпатията превръща този „наркотик“ в болка или удоволствие, няма ли възможност музиката да се използва, за да научи хората да бъдат по-емпатични?
Все още не знаем, въпреки че музикалната терапия обикновено се използва за рехабилитация на хора с емоционални разстройства като депресия и ниско самочувствие. Разбирането на емоционалната трансформация, предизвикана от тъжната музика е първа стъпка в тази посока.
Източник: Science Alert
