Всеки човек понякога греши. Едва ли е възможно човек да се научи на нещо, без да допуска грешки. Признак за интелект не е липсата на грешки, а умението да не повтаряме грешката отново и отново. Защото грешката може да бъде простена, но не и нейното повторение.

Всеки от нас познава хора, достатъчно разумни, с най-добри интелектуални способности, които им е осигурила наследствеността или възпитанието във високоинтелектуална среда, които обаче често пъти допускат грешки и с каквото и да се заемат, не им върви. Те сякаш изгубват разума си, щом се сблъскат с проблемите от реалността. Означава ли това, че интелектът не е най-важното, или поне не е достатъчен, за да успее човек в реалния живот?

Робърт Дж. Щернберг, професор по психология и образование в Йелския университет, посочва 20 препятствия, които пречат да бъдат използвани възможностите на интелекта, включително и при изпълнение на традиционните тестове, достатъчно съвършени и широко обхващащи умствените способности на човека.

1. Недостатъчна мотивация.

Талантите на човека едва ли струват нещо, ако той няма стимул да ги използва. Мотивацията става ключов момент, обясняващ защо отделните хора, живеещи в една и съща среда, постигат различен успех. За някои мотивацията идва отвън - одобрението на връстниците им, стремеж към признание, материални стремежи. За други мотивацията може да има вътрешен характер - например удовлетворението от добре свършената работа. Обикновено при всеки човек има и вътрешна, и външна мотивация, макар и в различни пропорции.

2. Недостатъчен контрол над собствената импулсивност.

В живота на всеки човек има моменти, когато той не трябва да действа импулсивно. Импулсивността не позволява на човека да използва пълноценно своите умствени способности. Макар че безкрайно дългите размисли да са също нежелателни, когато решава дадена задача, човек не бива да се съблазнява от първото дошло му в главата решение. Трябва да помни, че малко по-късно могат да му дойдат наум и други по-добри решения.

3. Недостатъчна настойчивост и прекалена настойчивост.

Някои хора, независимо от интелекта си, бързо се предават. Ако нещо не върви, както те искат, или ако първите им опити не са успешни, те захвърлят започнатото. В резултат неволно загубват способността да довеждат нещата докрай. Друга крайност представляват хора, които продължават да се трудят над проблема, когато отдавна е трябвало да го изоставят като безперспективен. Те продължават да упорстват дори, когато би следвало да са наясно, че няма да могат да решат проблема, или поне не за определеното време.

4. Използване на "не тези" способности.

Много хора в някакъв момент от живота си стигат до извода, че или са избрали не тази професия, или работата им в рамките на избраната професия не съответства изцяло на изискванията, която има тази професия. Отстрани това изглежда така, сякаш работата, която те са се заели да изпълняват, изисква една съвкупност от способности и навици, а те я изпълняват, използвайки други способности и навици. За себе си човек открива, че независимо от факта, че той притежава добри и полезни способности, те не са подходящи за онези задачи, в решението на които той е ангажиран. В подобна ситуация е разумно да се избере друга посока в образованието или кариерата или поне да се помисли за нови стратегии в собственото обучение и работа.

5. Неспособност да превръщат мислите в дела.

Някои хора демонстрират големи успехи в теоретичното решаване на своите проблеми, както и на проблемите на околните, създавайки понякога впечатлението, че имат готово решение за всеки случай в живота. И въпреки това, те са неспособни да доведат теорията в практиката. Както казва психологът Е. Р. Татри (1935), те се оказват "погребани с мислите си". Колкото и добри да са били идеите им, реално те не могат да направят каквото и да е за реализацията им. А нали за да получаваме нещо от собствения ни интелект, трябва да имаме не само добри идеи, но и да умеем да ги реализираме практически - да превръщаме мислите в дела.

6. Недостаточно внимание към резултатите.

Някои хора отделят прекалено много внимание непосредствено на процеса, но много по-малко внимание на неговия резултат. За нашите постижения обаче може да се съди именно от крайния резултат, независимо дали става дума за училището или за зрелия живот.

7. Неспособност да се довежда решението на задачата до края.

Една хубава поговорка казва: "Като си се хванал на хорото, ще го играеш докрай". В живота на хората, неспособни да довършват нещата докрай, сякаш нищо не е довършено.

8. Неспособност да се направи първата крачка.

Някои хора не проявяват желание или способност да стартират намисленото; действията им се ограничават с теоретизиране по повод на това какви стъпки трябва да бъдат предприети. Такива хора се страхуват да посветят себе си на нещо и в резултат - не предприемат нищо.

9. Страх от неуспех.

Страхът, че няма да получат в крайна сметка желания резултат, по всяка вероятност се заражда още в детството. Може да се сблъскаме със ситуации, когато човек се отказва от кариера в професия, която истински го интересува, защото по една или друга причина смята себе си недостоен за нея. Същата история може да се случи и в междуличностните отношения, когато човек прекратява едно партньорство не защото то не му харесва в момента, а защото се страхува от бъдещото влошаване на взаимоотношенията. Заедно с това могат да се приведат множество примери, когато е необходимо да се рискува, тъй като нежеланието или неспособността да се рискува се превръща в загуба на възможности, които са част от успеха в живота.

10. Отлагане на ангажиментите от единия ден за другия.

Отлагането на ангажиментите за после е характерно за много хора. Практически всеки от нас от време на време прави нещо подобно, отлагайки някаква работа за по-късна дата, осъзнавайки, че би било по-добре, ако я свърши сега, в този момент. Отлагането на нещата за после става сериозен недостатък, когато се превръща в постоянен стил на поведение.