За първи път древна човешка ДНК е открита по стените на пещери

Скалното изкуство ни свързва с отдавна отминалите ни предци по начин, който е дълбоко и неповторимо човешки.

Освен всичко друго, то ни напомня, че влечението ни към мотиви, които днес бихме определили като неподходящи за работна среда (NSFW), съвсем не е ново. Доказателство за това е древна гравюра, изобразяваща мъж, който се опитва да прогони леопарди.

За разлика от много други артефакти, откривани при археологически разкопки, скалните рисунки трудно могат да бъдат свързани с конкретните хора, които са ги създали. Тъй като обикновено се намират върху пещерни стени, те нямат пряка връзка с археологическите пластове, седиментите и предметите, в които най-често се запазват следи от ДНК.

Колко ценен може да бъде генетичният анализ за археологията, показва и един български пример. С помощта на радиовъглеродно датиране и ДНК изследвания учените установиха, че човешките останки от пещерата Бачо Киро принадлежат на едни от най-ранните представители на Homo sapiens в Европа, живели преди приблизително 46 000 години.

Пещерните стени се оказват генетични архиви

Така един от най-важните източници на сведения за развитието на човешката култура, абстрактното мислене и художественото въображение – а вероятно и за ранните астрономически представи – досега оставаше „извън обсега на палеогенетиката“.

Древността на тази художествена традиция продължава да изненадва учените. През 2026 г. бе съобщено за негативен отпечатък на човешка ръка на възраст най-малко 67 800 години, открит във варовикова пещера на индонезийския остров Сулавеси.

Сега международен екип представя в списание Nature Communications изследване, което разширява възможностите на антропологията и палеогенетиката. Резултатите показват, че човешка ДНК може да се запази върху стените на пещери в продължение на хиляди години.

„Макар да не можем пряко да свържем откритите следи от древна човешка ДНК със създаването на скалните изображения“, обяснява Алба Босомс Меса, еволюционен антрополог от Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология (MPI-EVA).

„Това е първото доказателство, че човешка ДНК може да се съхрани върху пещерни стени в продължение на хиляди години.“

Важно е да се подчертае, че откритието все още не доказва, че установената ДНК принадлежи на самите автори на рисунките. То обаче показва, че пещерните стени могат да съхраняват древен човешки генетичен материал и да се превърнат в нов източник на сведения за хората, които са обитавали или посещавали тези места.

От прости линии до отпечатъци на ръце

Изследването е проведено в рамките на проекта First Art – международна мултидисциплинарна инициатива, чиято цел е чрез химични и генетични анализи да разкрие повече за най-древното пещерно изкуство в света.

Учените са изследвали 24 пана със скални изображения в 11 пещери в Испания и Португалия. Сред тях има както прости линии и геометрични форми, така и фигуративни рисунки и негативни отпечатъци на човешки ръце.

Екипът анализира и седименти от пещерните подове на места, където вероятно са били приготвяни пигментите. Изследвана е и птича кост, оцветена с червена охра, която вероятно е служела като своеобразен аерограф за разпръскване на боята.

На един от обектите изследователите неочаквано откриват и ДНК на кашалот. Това може да означава, че тези морски бозайници са били ловувани или използвани като източник на храна – освен ако, както шеговито отбелязват авторите, не сме попаднали на следите на най-необичайния пещерен художник в историята.

Само пет от 120 проби съдържат човешка ДНК

От общо 120 проби, взети от пещерните стени, едва пет съдържат човешка ДНК.

Само две от тях съдържат единствено човешки генетичен материал. Това подсказва, че ДНК вероятно е попаднала директно върху стената – например чрез допир с потни ръце, чрез капчици слюнка, разпръснати при използването на костния аерограф, или чрез други телесни течности.

В останалите три проби е открита и животинска ДНК. Според учените това означава, че генетичният материал може да е бил пренесен косвено, например от вода, просмукваща се или навлизаща в пещерата.

Особено изненадващо е, че четири от петте положителни проби са взети от неоцветени участъци на стените. Първоначално те са били използвани като контролни проби, от които изследователите не са очаквали да получат подобен резултат.

От костния аерограф не е извлечена древна ДНК. Най-вероятната причина е, че слабият и силно фрагментиран древен генетичен сигнал е бил заличен от замърсяване със съвременна човешка ДНК.

Тъй като човешки генетичен материал е открит само в проба от един от панелите със скално изкуство, подобно съхранение очевидно е рядко. Именно затова всеки успешен анализ има особено голяма научна стойност.

Калцитът може да е запазил генетичния материал

Има обаче и обнадеждаваща подробност: съхранената ДНК е извлечена от проба, покрита с калцит – широко разпространен скалообразуващ минерал, който участва в образуването на варовика и мрамора.

Калцитните отлагания в пещерите могат постепенно да покрият и да запечатат органични останки в скалата. Впечатляващ пример е Човекът от Алтамура – почти напълно запазен човешки скелет, открит вграден в пещерна стена в Южна Италия и покрит с калцитни образувания.

Затова бъдещите проучвания вероятно ще се съсредоточат върху места с подобни минерални кори, които може да са предпазили древния генетичен материал от разрушаване и от влиянието на околната среда.

„Като се има предвид изключителната чувствителност на съвременните методи за анализ на древна ДНК, искахме да проверим дали допирът до стените може да остави генетични следи в скалното изкуство и евентуално да ни позволи да съставим генетични профили на неговите създатели“, обяснява Иполито Коядо Хиралдо, археолог и специалист по скално изкуство към правителството на испанската автономна област Естремадура и един от водещите автори на изследването.

Следа от западните ловци-събирачи

Методът действително дава резултат. Анализът показва, че ДНК, извлечена от стенни проби в испанската пещера Коварон, принадлежи на представители на Homo sapiens и се отнася към генетичната група на западните ловци-събирачи, характерна за древните популации на Иберийския полуостров.

Положителните проби от Коварон обаче са взети от неоцветени участъци и съдържат също животинска ДНК. Поради това учените допускат, че генетичният материал може да е попаднал върху стените косвено – чрез вода, седименти или чрез хора, които първо са докоснали пода, а след това стената.

По-широкият генетичен контекст също е от значение. Предишни изследвания показват, че части от Франция и Иберийския полуостров са служели като убежища за европейските ловци-събирачи през най-суровата фаза на последната ледникова епоха. Това превръща региона в особено ценен източник на информация за генетичната история на древните европейци.

Следователно, дори съхраняването на ДНК върху пещерните стени да е, по думите на Босомс Меса, „силно променливо“, тези повърхности могат да пазят безценни сведения, с които да бъдат запълнени липсващи части от пъзела на човешката праистория.

Кой е докоснал стената?

Предстои методите, използвани в изследването, да бъдат допълнително усъвършенствани.

„Въпреки че първите резултати са обещаващи, смятам, че сега основният ни приоритет трябва да бъде да подобрим методите и да установим при какви условия можем да очакваме по-висок процент на успеваемост“, казва Босомс Меса.

С натрупването на повече проби изследователите се надяват да могат да задават съвсем нови въпроси за местата със скално изкуство:

„Кой е докоснал тази стена? Мъж или жена? Към коя популация е принадлежал този човек? Колко навътре в пещерните системи са прониквали древните хора?“ – пита Матиас Майер, палеогенетик от MPI-EVA и старши автор на изследването, който го ръководи съвместно с Коядо Хиралдо.

Този нов подход разкрива значителни възможности пред археологията и палеогенетиката.

На практика всяка пещерна стена – дори когато върху нея няма рисунки – може да пази следи от древните хора, които са преминавали или живели там. Подобни данни биха могли да помогнат за проследяването на човешките миграции и да разкрият кои популации са развивали определени култури и са създавали характерните за тях произведения на изкуството и предмети.

„Това е само началото“

„Това е само началото“, заключава Майер.

„Вече знаем, че пещерните стени представляват генетични архиви на човешкото присъствие в миналото. Следващата стъпка е да изследваме повече обекти, художествени стилове и техники – особено негативни отпечатъци на ръце и фигуративни изображения в пещери с добри условия за молекулярно съхранение, доколкото минимално инвазивното вземане на проби го позволява.“

Изследването е публикувано в списание Nature Communications.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров