За доброто, което си направил, не очаквай награда

- Здравей, тате!

- Здравей, моето момче, как беше в училище днес?

- Горe-долу. Нямам оценки. Искам да те питам нещо. Имаме едно момче в класа, болен е. Трябва да го оперират в Германия.

- Много ще се радвам, ако се оправи.

- Събираме пари за него. Почти всички в училище дадоха.

- Браво! Вие сте супер!

- Така си е. Учителката каза, че вече сме дарили десетки хиляди.

- Страхотно.

- И аз дадох.

- Разбира се, че ще дадеш.

- Не само един ден, всеки път като ми оставаха пари, ги пусках в кутията.

- Гордея се с теб.

- По мои сметки са към 16 лева. Знаеш ли кой е Стивън? Един с модни дрехи, все със скъпи телефони.

- Не се сещам.

- Баща му има строителна фирма, нещо правят с кмета.

- Да, сетих се, взимат обществени поръчки.

- Знаеш ли с колко идва на училище? По 50 лева му дават на ден. Чуди се за какви глупости да ги похарчи.

- Е, ние на теб няма да ти дадем толкова.

- Аз не ти искам увеличение на джобните. Знаеш ли той колко даде за лечението?

- Няма как да знам.

- Два лева. Все едно да отбие номера. И се хилеше глуповато.

- Искаш да ме питаш защо, при условие че ходи с десет пъти повече пари от теб, не му пука за хората? Според мен е възпитание. Това е видял вкъщи. Хора, които пилеят парите на другите, не са особено сърдечни.

- Тате, аз постъпих добре, нали?

- Разбира се, вече ти казах, че се гордея с теб, ще те похваля пред майка ти. И пред много, ама много други хора...

- Значи ще имам шестица на матурата, нали? Понеже направих нещо хубаво?

- Хаха, ще имаш шестица на матурата, понеже учи много. За доброто, което си направил, не очаквай награда. Ти за награда ли даде парите? Или понеже искаше момчето да е добре?

- За момчето.

- Видя ли? Ето за това си добър човек. Нека да ти разкажа за Вселената, или поне за моето разбиране за нея. Тя е един съвършен механизъм. И всеки получава заслуженото.

Но не веднага. Трябва да мине време, за да се задвижат сложните механизми на съдбата. Време, което ти не трябва да прекарваш в очакване да ти се случи нещо хубаво.

- А какво да очаквам?

- Нищо. Не очаквай нищо. Прави добро, помагай, но не искай нищо в замяна. Това е единственият начин. Това ще те направи ЧОВЕК. Очакването, надеждата да ти се случат хубави и приятни неща само ги забавят. Понеже, докато ти чакаш, Вселената също чака. В един момент ти почваш да се разочароваш - колко хубави неща правя, а не получавам нищо. От всичко това Вселената чува само: НИЩО. Затова прави нещата с ВЯРА. Вярвай, че заслужаваш най-доброто. Но не го очаквай . Нека те изненада приятно. И когато това се случи, а то неминуемо ще се случи, направи само едно - кажи БЛАГОДАРЯ. Понеже благодарността е силно послание. То ще се чуе... Разбираш ли какво ти казвам?

- Горе-долу.

- Ще ти го обясня само с един израз, много стара поговорка, мъдрост, стигнала до нас през

вековете: ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН, ПЪК ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ! Понеже съдбата помага на подготвените. Сега разбра ли ме?

- Да! Утре ще дам всичките си пари в кутията!

- Хахаха, браво. Защо?

- Ей така, искам да се оправи! Искам пак да играем футбол с него!

- Нали знаеш колко те обичам? Ще разкажа това, което си говорихме, на майка ти.

- Защо?