– Какъв искаш да станеш, като пораснеш? – питали Мишлето лелите и чичовците.



– Слон. – отвръщало Мишлето.



– Юнак! – възкликвали лелите и чичовците. – Ние си останахме мишки, но пред теб са отворени всички пътища, само се учи.

И Мишлето учело. Учело за отличен.



– Винаги трябва да се стремиш към нещо голямо и светло, – казвал на Мишлето учителят Кърт. – И слон ще станеш, всичко е пред теб.



Мишлето завършило училище и отишло на курс за слонове. Завършило и него и получило диплома за Голям слон.



Но като слон не го взели никъде, а като мишка не искало да работи.



– Не тъгувай, – казвали му лелите и чичовците, – още си млад и всичко е пред теб. И слон ще станеш. А ако не станеш, не е беда. Ние не сме слонове и пак ни е добре.



Минало време. Мишлето завистливо гледало щастливите мишки, които били просто мишки. И с нетърпение чакало най-накрая да стане слон.



– Всичко е пред мен, – само се успокоявало Мишлето. – Всичко все още е пред мен.



Веднъж срещнало Слон и го попитало:



– Как стана Голям слон?



– Аз съм се родил слон, – отвърнал Слонът.



– А за какво мечтаеше в детството?

– Мечтаех да стана човек, – отвърнал Слонът.



– И защо не стана?



– Станах, – отвърнал Слонът. – Веднъж спасих давещи се деца и ми казаха, че съм човек.



– Но ти си слон! – изненадало се Мишлето. – Голям, с хобот...



– Външният вид не е най-важното, – отвърнал Слонът. – Най-важното е в душата и в делата.



– Тогава и аз ще стана човек, – решило Мишлето.



– Постарай се, – казал Слонът. – Човек е най-високата титла на света.

Юрий Степанов, "Чудесни истории"