Понякога сомнамбулите могат да правят и по-странни неща. Известен е случаят на 35-годишния британски санитар Лий Хадуин, който

нощем рисува виртуозно картини,

но през деня дори не може да държи четката както трябва. Младият мъж с прякор Кипасо (kip – дрямка на английски) започва да ходи насън на 4-годишна възраст и продължава да го прави с нарастваща интензивност (повечето деца достигат пика на това разстройство към 10-11-годишна възраст и после то отшумява). Първата си картина рисува като юноша на стената на спалнята си. С напредването на възрастта нощната страст на Кипасо набира скорост и той покрива с рисунки покривките, вестниците, дрехите и мебелите в къщата си. Медицинските изследвания, които му правят специалистите от Единбургския център за изучаване на съня, не успяват да определят какъв точно подсъзнателен механизъм развързва артистичните способности на младия мъж. Той обаче не се притеснява и дори започва да оставя хартия и моливи до леглото си, за да има къде да твори.

В последните десетилетия нашумяха и случаите, при които хора бяха

оправдани за престъпления,

които според съдебните експертизи са били извършени в сомнамбулно състояние. Специалистът по парасомнии – разстройства на съня - американката Розалинд Картрайт, изследва един от най-прочутите „черни” сомнамбули на всички времена – Кенет Паркс. През 1987 г. Паркс убива тъща си, докато спи, и с това вдъхновява игралния филм с участието на Хилари Суонк „Престъпление от страст: сомнамбул”. Когато е на 23 години, той се качва в колата си и отива до дома на тъстовете си. Намира нож и фатално наръгва майката на съпругата си, с която според близките им са в прекрасни отношения. След това отива до близкото полицейско управление и, напълно дезориентиран, но буден, се предава с обяснението: „Мисля, че съм убил някого... Вижте ми ръцете”.

След проучвания на мозъка и сънните му цикли Паркс е оправдан от съда. Споровете около валидността на присъдата и много други подобни на нея обаче продължават. Според д-р Георги Койчев

е малко вероятно извършването на непровокирано

престъпление в състояние на сомнамбулизъм. „Логично е нещо да се случи при провокация. Много от сомнамбулите излизат. Те обаче не са в съзнателно състояние и обикновено не са агресивни.”

Друг е случаят с така наречения нощен ужас. При това подобно на сомнамбулизма състояние хората се намират в REM фазата на съня (когато сънуват и мозъкът им е активен) и обикновено виждат ужасяващи сценарии – някой ги напада, преследва, измъчва. Моториката отново е отключена и вероятността да покажат агресия и да ударят несъзнателно партньора си например, защитавайки се насън, съществува.

Известно е и още едно състояние, подобно на сомнамбулизма, когато са възможни некоординирани и често опасни действия. То се нарича просъница и представлява

ненормално забавено преминаване

от съня към будното състояние, което може да бъде причинено от медикаменти, прекалена умора или патология на мозъка. Д-р Койчев е участвал в изготвянето на експертиза на случаи, при които в състояние на просъница е извършено убийство. Въпреки че съзнанието е вече частично будно, мозъкът не се е настроил още към обективната реалност и се намира в царството на съня. В този сценарий наистина може да се случи и нещастие. В единия случай, разследван от българския психиатър, мъж сънува, че в къщата нахлува крадец. Става от леглото още в просъница и вижда как съпругата му слиза по стълбите от горния етаж. Преживява, че това е разбойникът, и я застрелва. Оправдават го.

Другият случай е особено показателен за феномена. Охранител, бивш граничар, застъпва тричасовата си смяна на обекта и отива да спи, предавайки наряда на партньора си. Според граничарския си навик се уговаря с него, преди да влезе и да го събуди, първо да почука, а после да извика, за да удостовери кой е. Другият охранител обаче пренебрегва уговорката и нахълтва в стаичката на пазача, за да вземе цигарите си, докато

колегата му спи и сънува, че обектът е нападнат от вандали.

Опитният граничар чува лай на кучета, вижда надвесен над себе си човек и, воден от професионалния си инстинкт, но още в реалността на съня, застрелва своя партньор. В пълно съзнание влиза едва по-късно. Изследван е с електроенцефалографски и видеозаписи в специализирана лаборатория за проучване на съня и получава оправдателна присъда.