Една нощ преди три години Сияна отваря очи, събудена от странен шум. Чува силен тропот откъм коридора и с разтуптяно сърце се прокрадва, за да види дали не разбиват апартамента. Когато открехва вратата, вижда седемгодишния си син Жоро да си проправя път към банята през купчината кутии за обувки, която току-що е съборил. Не прави опит да се наведе и да ги отмести.
„Какво правиш бе, дете?” – подвиква уплашено майката. Никакъв отговор. Със спокойно изражение на лицето малкият влиза в банята, пуска чешмата и започва усърдно да си мие зъбите. Минута, две, пет. Не реагира по никакъв начин на въпросите на майка си, само се взира с отнесен поглед в огледалото. След малко оставя четката, подминава Сияна, сякаш не я вижда, и си ляга. На сутринта не помни нищо.
Сомнамбулизмът всъщност съвсем не е толкова рядко явление. Между 15 и 20% от децата на възраст от 4 до 12 години са ходили насън поне веднъж.
Причина за това най-вероятно са промените в подрастващия мозък,
смята изтъкнатият психиатър и специалист по разстройствата на съня д-р Георги Койчев. Сомнамбулните епизоди се случват във фазата на дълбокия сън по време на първия или втория от четирите или петте сънни цикъла през нощта, които са по-продължителни и дълбоки при децата. Тогава човек не сънува, биоелектричната дейност на мозъка е бавна, а съзнанието и моториката – способността да се движим – са изключени.
В дълбок сън човек обикновено е съвършено неподвижен, дишането му е бавно и равно, а ритъмът на сърцето – забавен. При сомнамбулите обаче участъкът в средния мозък, от който зависят т.нар. реакции на възбуда у човека, изпраща по-силни от обичайното електрически сигнали, които стигат до подкорието. Това отключва моториката, повишава мускулния тонус и въпреки че съзнанието е изключено, човекът започва да се движи.
Действията на сомнамбула обикновено са прости, но свързани.
Най-често срещано е повтарянето на обичайни, всекидневни действия – ходене до тоалетната (макар, за ужас на околните, често не на правилното място), хранене, разходки из дома. Сомнамбулът ходи с отворени очи, но тъй като сетивата му спят, той няма да разпознае лицата на близките си и вероятно ще ги отмине със стъклен и отнесен поглед, без да реагира на въпросите им. Тъй като е много трудно да бъде събуден в този момент, д-р Койчев съветва: не се опитвайте да общувате с него, внимателно го хванете за раменете и го отведете да си легне. На сутринта - както и малкият Жоро, той няма да помни нищо.
Причината ходещите насън да извършват определени, като че ли съвсем обичайни действия е способността на мозъка да автоматизира онова поведение, което ни се налага да повтаряме всеки ден – докато изминавате до болка познатия път от къщи до магазина, не размишлявате непрекъснато откъде да минете, нали? Това е така, защото
централната ни нервна система освобождава място
на вниманието и съзнанието ни да се ангажират с новите, необичайни стимули и случки, като така прави живота ни по-ефективен и лесен. Когато този механизъм на автоматизиране е нарушен, може да се развие натрапливо (или т.нар. обсесивно-компулсивно) разстройство, когато обикновените действия като чистене, подреждане, хранене влизат в обсега на вниманието и разстройват способността на човека да преминава през тях спокойно и без много-много да се замисля. При изключеното съзнание на сомнамбулите тялото се насочва именно към тези подсъзнателно заучени действия.
