Изследване на учени от Станфордския университет установи, че до 4% от възрастните може да страдат от ходене насън. Всъщност статистиката показва, че този процент нараства, поне отчасти заради фармакологичните средства за приспиване като например золпидем, продаван под търговската марка Ambien.
Често епизодите са безобидни. Но понякога сомнамбулството е опасно. Сомнамбулите са в нерационално състояние, при което е възможно да наранят себе си или други хора.
При някои крайни случаи има невероятни истории, като тази с английска тийнейджърка, който през 2009-та година е скочила от 8 метра височина през прозореца на своята стая, или случаят с Кенет Паркс в Торонто, Канада, който през 1987 е шофирал в продължение на 23 километра и е убил своята тъща, очевидно докато е спял.
Но защо някои хора влизат изобщо в това състояние?
Изследванията показват, че в случая примитивните региони на мозъка, които отговарят за емоционалните реакции (в лимбичната система) и комплексните моторни функции (в кортекса), остават в активни състояния, които е трудно да се разграничат от будните състояние.
Тази активност се характеризира с модели на алфа вълни, които се засичат по време на електроенцефалографско изследване (ЕЕГ).
В същото време регионите във фронталния кортекс и хипокампуса, които отговарят за рационалността и паметта, остават до голяма степен “заспали” и неспособни да изпълняват функциите си, като манифестират модели на делта вълни, които се наблюдават по време на сън.
“Поведението ни се контролира от архаична система за оцеляване, като тази, която се активира при бий се – или бягай ситуации”.
“По време на сън ние може да активираме моторната система така, че дори и когато спите моторният кортекс може да се намира в състояние, което позволява моментална реакция, като например веднага да се избяга,” коментира водещият автор на изследването Нобили.
Източник: Science Alert
