Великите прозрения се случват под душа – това е една универсална, но слабо позната истина.

Съществува цял суб-Reddit, посветен на този ефект. Защо тогава тази гореща и изпълнена с пара среда, изглежда, спомага за зараждането на толкова интересни мисли?

От години учените спорят помежду си за т.нар. „ефект на душа“ и защо въобще се случва. Сега два нови експеримента хвърлят малко повече светлина по въпроса.

Тези скорошни експеримента са ръководени от Зак Ървинг, който изучава и преподава философия на когнитивната наука във Университета на Вирджиния. Според тях непоколебимото концентриране върху дадена задача вероятно вреди сериозно на креативността.

Откритията показват, че вместо да дълбаем върху даден проблем, докато не го разрешим, най-добре е да си починем и да се захванем с нещо друго, което е умерено ангажиращо. Например взимането на душ. Тази среда вероятно ви позволява на съзнанието да се поскита – без цел и посока (макар и с известни ограничения).

Докато мислите ви се реят, шансовете да ви хрумне нещо хитро се увеличават, казват изследователите.

От друга страна, една изцяло скучна задача не ограничава мислите ви достатъчно, че да генерира креативни идеи. Вероятността да се разсеете или да продължите да мислите за първоначалния проблем е доста по-голяма.

„Да кажем, че сте зациклили върху някакъв проблем“, обяснява Ървинг. „Какво правите? Вероятно нещо ужасяващо скучно, като например как боята изсъхва. Не, по-добре се ангажирайте съзнанието си, като излезете на разходка, свършите малко работа в градината или си вземете душ. Всички тези активности са умерено ангажиращи.“

В миналото експериментите, свързани с ефекта на душа, водят до непоследователни резултати. Някои откриват, че подобна „невзискателна задача“ позволява на съзнанието да се скита и стимулира креативността. Други изследвания обаче не успяват да достигнат до същите резултати.

Ървинг смята, че това се дължи на факта, че самите експерименти не са били замислени по правилния начин. Множество минали проучвания асоциират скитането на съзнанието със скука, когато в действителност генерирането на необичайни идеи вероятно е вследствие от фин баланс между свободно и съсредоточено мислене.

„Реално те не измерват скитането на съзнанието, а колко разсеяни са били самите участници“, казва Ървинг.

Изследване от 2015 г. например открива, че когато човек е обхванат от твърде много мисли, които не са свързани с дадена задача, креативното вдъхновение го спохожда много по-трудно. С други думи, в един момент неограничените мисли водят до непродуктивност.

Нещо повече, множество минали експерименти разсейват участниците по начини, които нямат кой знае колко общо с реалността – например карат ги да кликват върху числа на компютърен екран.

Ето защо Ървинг и колегите му създават два нови експеримента, които да преодолеят гореспоменатите недостатъци.

Първият се базира на 222 участници (повечето от тях са жени). Първоначално те са натоварени със задачата да измислят колкото се може повече алтернативни приложения на тухла или кламер в рамките на 90 секунди.

Впоследствие са натоварени на произволен принцип с една от общо две задачи. Първата група е инструктирана да наблюдава една доста приятна 3-минутна сцена от филма „Когато Хари срещна Сали“. Втората група пък гледа 3-минутно видео, в което мъже сгъват пране.

След края на клиповете участниците получават неочаквано още 45 секунди, за да измислят още няколко идеи по първоначалната си задача.

Креативността на отговорите е измерена от изследователите на базата на броя и оригиналността на идеите.

В края на експеримента участниците казват до каква степен съзнанието им се е скитало по време на видео сегментите.

Авторите откриват, че по време на приятното видео скитането на съзнанието се свързва много по-силно с генерирането на по-креативни отговори.

От друга страна, чистата скука, изглежда, не стимулира скитането на съзнанието. След като гледат как мъже сгъват бельо, на участниците им хрумва доста по-малко необичайни идеи в сравнение с другата група.

„Тези резултати, взети заедно подсказват, че различни начини на мислене стимулират креативната инкубация по време на приятни и скучни задачи. Докато приятните задачи водят до продуктивно скитане на съзнанието, скучните вероятно са полезни, тъй като позволяват на дадения човек да се колебае между два периода на фокусирано и свободно мислене“, заключават авторите.

Вторият експеримент е проведен сред 118 участници. Този път обаче половината от тях знаят, че след видеото ще се върнат към първоначалната си задача, докато на другата им е намекнато, че това може да се случи.

Впоследствие хората определят колко ангажиращи и приятни са били самите видеа.

Резултатите от втория експеримент подкрепят тези от първия – скитането на съзнанието подпомага генерирането на оригинални идеи, „но само по време на умерено приятни занимания, които поставят някакви ограничения върху мисълта“.

Интересното в случая е, че когато участниците са знаели, че ще се върнат към първоначалната си задача, те са генерирали повече идеи по време на скучното видео (но с по-ниски показатели на креативност).

Това показва, че те са продължили да разсъждават по първоначалната задача, докато са наблюдавали сгъването на пране. От друга страна, сцената от филма е разсеяла участниците до такава степен, че да им позволи да направят интересни връзки между двете задачи.

За в бъдеще ще трябва да се проведат още изследвания, които да проучат въпроса „защо“ ефектът на душа реално се случва. Тези нови резултати обаче ни дават по-добра представа по какъв точно начин умерено приятните и ангажиращи задачи, като например взимането на душ, ни помагат да генерираме креативни идеи.

Изследването е публикувано в Psychology of Aesthetics, Creativity, and the Arts.

Източник: Science Alert