Срещнах го в един старчески дом. Той беше на 80 години, но настояваше да закусва всяка сутрин с жена си. Когато го попитах тя защо е в старчески дом, ми отговори, че е болна от Алцхаймер. Попитах го тя дали се тревожи, ако той не дойде за закуска.
- Тя вече не помни. Вече не ме познава. От пет години не знае кой съм.
- А ти защо продължаваш да идваш след като не те помни - попитах учудена.
Мъжът се усмихна, стисна леко ръката ми и каза:
- Тя не знае кой съм, но аз знам коя е тя.
