Трите елемента в изкуството на разговора

14 февруари 2017 г., 10:06
4072

Antonio Guillem / Shutterstock 

„Най-дълбокият копнеж във всяко човешко същество е желанието за признание.“ – пише Уилям Джеймс, един от пионерите в развитието на психологията.

Но често сме прекалено погълнати от себе си, за да отдадем нужното признание на човека до нас.

Тайната на това да бъдеш добър събеседник – човек, с когото хората обичат да говорят, и чиято компания търсят, е проста. Тя е да говориш с хората, а не на хората. Работи като магия.

Независимо дали ни харесва, или не, хората не реагират само на думите ни, а на някои неуловими особености на твърденията ни, на степента на уважение и признание, и на щедростта, която личи в начина, по който казваме нещата.

Хората, които стрелят с догматичните си мнения като с малки ръчни гранати, обикновено не усещат едва забележимото отбягване от страна на другите, които изпитват смътното чувство, че са притиснати до стената.

Какъв е по-добрият начин? Как можете да привлечете хората към себе си и към идеите си, вместо да предизвиквате отчуждение? Започнете като промените пропорциите на три типа изречения, които използвате в разговор.
 
1. Твърдения - изказвания за „факти“, или поне неща, които твръдите, че са факти, например „Земята е третата планета в Слънчевата система.“ Твърденията за факти трябва да могат да бъдат потвърдени от някакви доказателства. За съжаление доста от твърденията за факти всъщност са прикрити мнения, например: „Тази страна не може да приеме повече бежанци.“ Разговор, който се състои от 100% твърдения и в който преобладават мненията, е разговор, в който става дума за говорещия.

2. Въпроси - това е начинът, по който „упълномощяваме“ другите да допринесат в разговора с това, което мислят и това, което им е известно. Въпросите правят разговора по-личен и позволяват на другия да почувства, че участва в разговора, а не просто го слуша. „Ти как се справяш с този проблем?“, „Какво мислиш за Х?“ Това показва, че имате желание да споделите разговора.

3. Условни твърдения - те са начин да изразим вижданията, мненията и гледните си точки внимателно, признавайки, че другите също имат право на мнание. Например: „Не мога да говоря за други, но на мен лично мелатонинът като добавка не ми помага да спя.“ Вземете за сравнение догматичната алтернатива „Мелатонинът не върши работа при безсъние.“

Отнасянето към себе си - „Струва ми се, че...“, „Доколкото знам...“, „Четох някъде, че...“, „Не съм напълно убеден/а, но мисля...“ - предава по неуловим начин, че уважавате правото на другия на друга гледна точка. Така сигнализирате, че ще се отнесете с уважение към идеите на другия, дори да не сте съгласни. 

За много хора тази стратегия е странна. „Защо трябва да казвам, че това е моето мнение? Не е ли очевидно...“

Въпросът обаче не е в това какво се разбира от само себе си и какво не, а в отношението към другия, което показва единият и другият начин на изразяване.

Опитайте да експериментирате в следващите няколко дни, за да видите как работи правилото на трите вида изказвания.

По време на разговор – независимо дали служебен, приятелски или просто за убиване на времето - опитайте да следите дела на твърденията, въпросите и условните твърдения. Опитайте след няколко твърдения да зададете въпрос, така че другият да усети разговора като „свой“. Когато отговаряте на въпрос, опитайте да използвате условно твърдение вместо категоричното мнение, което по навик бихте предложили.

Докато съзнателно преподреждате разговора, опитайте да наблюдавате едва доловимите реакции, които другите могат да покажат към тези разлики. Проверете дали правилото на трите елемента ви помага да създадете повече съпричастност и удовлетворение в разговорите ви.

Опитайте се да наблюдавате и съотношението на трите елемента в разговорите на околните. Как според вас се отразява то на взаимоотношенията? Споделете мнението си.

Източник: Psychology Today

Коментари