3. Условни твърдения - те са начин да изразим вижданията, мненията и гледните си точки внимателно, признавайки, че другите също имат право на мнание. Например: „Не мога да говоря за други, но на мен лично мелатонинът като добавка не ми помага да спя.“ Вземете за сравнение догматичната алтернатива „Мелатонинът не върши работа при безсъние.“
Отнасянето към себе си - „Струва ми се, че...“, „Доколкото знам...“, „Четох някъде, че...“, „Не съм напълно убеден/а, но мисля...“ - предава по неуловим начин, че уважавате правото на другия на друга гледна точка. Така сигнализирате, че ще се отнесете с уважение към идеите на другия, дори да не сте съгласни.
За много хора тази стратегия е странна. „Защо трябва да казвам, че това е моето мнение? Не е ли очевидно...“
Въпросът обаче не е в това какво се разбира от само себе си и какво не, а в отношението към другия, което показва единият и другият начин на изразяване.
Опитайте да експериментирате в следващите няколко дни, за да видите как работи правилото на трите вида изказвания.
По време на разговор – независимо дали служебен, приятелски или просто за убиване на времето - опитайте да следите дела на твърденията, въпросите и условните твърдения. Опитайте след няколко твърдения да зададете въпрос, така че другият да усети разговора като „свой“. Когато отговаряте на въпрос, опитайте да използвате условно твърдение вместо категоричното мнение, което по навик бихте предложили.
Докато съзнателно преподреждате разговора, опитайте да наблюдавате едва доловимите реакции, които другите могат да покажат към тези разлики. Проверете дали правилото на трите елемента ви помага да създадете повече съпричастност и удовлетворение в разговорите ви.
Опитайте се да наблюдавате и съотношението на трите елемента в разговорите на околните. Как според вас се отразява то на взаимоотношенията? Споделете мнението си.
Източник: Psychology Today
