Трансформацията на един детемразец

24 април 2017 г., 11:35
741

Снимка: Guliver / iStock

Преди да си имам свое собствено, децата много ме дразнеха. Техните викове, крясъци, плач и смях (истеричен, както ми се струваше) направо ме изкарваха от кожата. Да, чудесно осъзнавах, че вероятно и аз съм бил такъв, но това не ми носеше никакво успокоение.

Бях един завършен детемразец.

Дойде и моето време, ожених се, съпругата ми (не аз!) започна да мисли за дете. Е, изчакахме да минат гладните времена след 1996 година и когато се посъвзехме финансово, започнахме да опитваме.

И видяхме страшен зор...

Мина една година, после още една и още една – никакъв резултат. Жена ми се провери за безплодие, а аз за стерилност. (И ако ви е интересно дали ми предложиха „мъжки” списания преди процедурата – предложиха ми, но аз отказах.) Всичко беше наред, явно просто трябваше да имаме търпение.

Жена ми обаче започна да се скапва, аз пък тайничко се радвах, че това с детето се отлага.

Една пролет отидохме за малко до Германия, след което баща ми почина от инфаркт. Реших да поема семейната книжарница, която не беше в цветущо състояние, като едновременно с това работех на пълен работен ден на друго място и в друг град. И стана една – не е за разправяне. Настъпи един от най-трудните периоди в живота ми.

И точно тогава жена ми забременя

Дойде при мен сияеща, носейки триумфално лентичката от теста за бременност. Радвах се заради нея, но едновременно с това бях и уплашен - не ми стигаха финансовите проблеми, а сега и това, и то в най-неподходящия момент. Представях си гледането на дете като лишаване от всички сладости на съществуването, като не съвсем желано отшелничество...

Разказът на Виктор Марков продължава на страниците на Новите родители.

Ключови думи:
Коментари