Типът пречки и неуспехи, които срещаме, има по-малко значение от начина, по който се справяме с тях.
„Открихме, че хората, които се стремят да стигнат до върха, споделят универсални психологически характеристики. – казва професор Дейв Колинс, водещият автор на изследване, посветено на мотивацията при най-добрите спортисти.
„Имаме добра представа какво кара хората да се справят отлично и как можем да им помогнем да достигнат върхово изпълнение.
Учените интервюирали състезатели от различни спортове – футбол, ски, гребане, борба и др. Били проучени спортните им постижения. И открили, че най-елитните спортисти имат различно отношение към попрището си в сравнение с останалите.
Те никога не са удовлетворени от представянето си – винаги търсят подобрения и си поставят по-трудни цели.
Също така те говорят за пълната си отдаденост и вътрешна мотивация, която липсва на не така блестящите им съотборници.
Когато се сблъскват с наранявания и неуспехи, „почти“ отличните спортисти са изненадани и губят ентусиазъм. Не и истинските шампиони. Те са решени да се завърнат по-силни от всякога.
Както пишат авторите:
„Супершампионите се характеризират с почти фанатична реакция на предизвикателствата, както проактивно, така и като отговор на премеждия (напр. травма), които обикновено се случват в следствие на наранявания или спортни неуспехи – например да не бъдат допуснати до състезание или да бъдат дискваливицирани.“
Изненадващото откритие е, че „почти“ най-добрите спортисти не са преживели повече неуспехи от най-добрите.
С други думи: разликата не се дължи на лош късмет, а на специално отношение.
Такъв е изводът на авторите:
„В заключение, струва ни се, че разликите между различните нива на постижение при възрастните, са повече свързани с това, което хората внасят в предизвикателствата, отколкото с нещата, които преживяват.“
Източник: PsyBlog
