Кое е общото между най-големите конгломерати в света и кварталния магазин? По какво си приличат момчето, ритащо за здраве в градинката, с известни имена в спорта като Лионел Меси и Кристиано Роналдо? Кой феномен кара хората да се развиват и да се стремят към нови постижения повече от всеки друг? Отговорът ще ви изненада - конкуренцията. Да, колкото и да ни плаши, ние сме обречени винаги да се състезаваме, да се съревноваваме. Това не само ни е 'в кръвта', но и ни е изстреляло на върха на пирамидата като същества. Конкуренцията, колкото и застрашително да звучи за нас, е причината да поддържаме мотивация и да се стремим към усъвършенстване.
Всичко е внедрено в нас
Аз не крия, че подкрепям теорията на Дарвин за еволюцията*. Нормално е да сме плод на метода проба - грешка на природата. Новите рекорди в спортовете, все по - бързото съзряване на децата, както и нарастващата ни способност да колекционираме знания и да откриваме нови идеи в главите си, показва, че измененията в гените могат да имат положително влияние върху нашия живот.
Еволюцията е бавен процес и не винаги върви предимно в правилната посока. Някои от измененията не водят до положителни качествени промени. За щастие, природата е ‘наясно’ с този факт и може да открие грешката и да я поправи. Ние не се замисляме колко пъти всъщност тя греши, защото негативните манипулации обикновено не просъществуват дълго и бързо са коригирани. Този стремеж към съвършенство от страна на природата, съвсем естествено се е предал на нас като част от нея. И под нас не визирам само хората, а всички нейни 'деца'.
И хората, и животните имат способността да оценяват качествата на другите от вида си. Можем да разберем един индивид здрав ли е, силен ли е, дори за нас е важно нивото на интелигентност. Обикновено сме привлечени от хора, които са сред най - добрите според собствената ни скала за оценяване по тези показатели. Скалата е относителна и различна за всеки от нас, така както са и критериите ни.
Това е от съществено значение за еволюцията. Ние искаме да смесим нашите гени с други 'съвършени' такива. Така вярваме, че нашето поколение ще живее по - дълго и генните изменения ще водят до положително качествени такива. Винаги искаме най - доброто за нашия наследствен материал и затова подбираме най - силния, интелигентен и здрав индивид за целта.
Това от своя страна поражда конкуренция. Ако ти искаш да бъдеш оценен високо, то трябва да си над останалите. Трябва да се съревноваваш с тях и да покажеш повече. Това своеобразно състезание, с течение на времето, съществува вече не само на примитивно ниво, но се е пренесло и в нашия професионален и личен живот.
Конкуренцията поражда качество
Конкуренцията поражда амбиция. Често бъркаме тази конкурентност с желание за власт. Никой реално не се стреми към власт от самоцел. Това е следствие на факта, че искаме да сме по - добри от всички други, във възможно най - много области и сфери от живота. Искаме да сме на върха, дори и да е самотно там. Така имаме контрол над останалите 'състезатели' и вътрешно удовлетворение, че сме най-успешните.
Конкуренцията ни поддържа живи, будни и ни позволява винаги да сме нащрек. Амбицира ни да се развиваме и усъвършенстваме, да сме в течение с новите тенденции и да се стремим към нови висоти. Тя е нужната провокация, за да живеем, така че да оставим следа, своя отпечатък във времето - дори това да е поколението, което създаваме след себе си.
Най-важното огледало
Досега говорих за конкуренцията като сравнение или съревнование. За да сравним другите, ни трябва отправна точка, еталон, защото оценката е относителна. Този еталон сме самите ние. С други думи, за да оценим другите, ние трябва да можем реално да оценим себе си. Ако 'Животът е като кутия шоколадови бонбони'*, то аз бих казал, че хората около нас са като стая пълна с огледала. Едно ни вижда слаби, друго високи, на трето изглеждаме щастливи, на четвърто дори интелигентни.
Вкъщи, обаче, имаме само едно огледало и то е най - важното. То показва как се виждаме ние самите.
Нашият мозък има дефекти, които умело прикрива с леки трикове. Един такъв трик Даниел Канеман (нобелов лауреат и психолог) нарича 'ефекта на ореола'. Той е следствие на това, че, когато ние нямаме достатъчна информация за да стигнем до извод, нашият мозък използва тази, която има, напасва я и допълва с допускания върху това, което е напаснал. Така например, ако видим висок и строен мъж на улицата автоматично ще заключим, че е здрав. Ако се натъкнем на елегантна и добре облечена жена, то тя ще е успяла и интелигентна. Валидно е и в негативен план, естествено. Това натрупване на качества или недостатъци е в резултат на това допускане и е описано в книгата на Канеман - "Мисленето"*.
За да се конкурираме с другите, ние трябва да можем да си дадем реална оценка за това, което виждаме в огледалото. А това е по - трудно, отколкото си мислите.
Информацията срещу хармонията
Уверявам ви, че рядко ще има момент, в които отражението от горния абзац ще ви задоволи напълно. Това е напълно нормално. Никой не може да е перфектен във всичко. Просто природата и споменатата еволюция не работи така. Принципът на проба - грешка задължава вие не само да сте резултат на положителни изменения, но и да сте съвкупност от няколко негативни такива. Винаги ще има някои по-красив или по-умен, или по-привлекателен, или по - успешен.
Това е както заради споменатите еволюционни промени, така и от влиянието на околната среда. Цитатът от 'Форест Гъмп' е абсолютно валиден и тук. Начинът ни на живот, напредъкът в технологиите и бомбардирането ни с всевъзможна информация, пречи на нашата хармония със самите себе си.
Винаги ще ни се показват по - добри примери и по - успешни хора, спрямо които ние ще се сравняваме. Ще искаме да сме като тях и няма да сме доволни със себе си.
Това е тягостно усещане, но трябва да свикнем с него, ако искаме да си върнем хармонията. Не е слабост да се примирим, че в дадена област някой ще е по - кадърен. Вманиачаването в перфекционизма е също толкова опасно, колкото да се 'пуснем по течението' и да неглижираме конкуренцията. Границата е тънка, а прескачането ѝ лесно.
Накрая, дайте си сметка, дали винаги искате да сте най-добрите. Да, няма да основете 'Амазон' и да станете милиардери, няма да сте и новите Меси и Роналдо, но цената, която те са платили ,да са там, дали ви е 'по джоба'. Бъдете щастливи от това, което сте, и се стремете към самоусъвършенстване.
Автор: Иван Григоров
За еволюцията:
Наука в душата от Ричард Докинс
Цитати:
Животът е като кутия с шоколадови бонбони - Форест Гъмп
Източници:
