Проучвания в областта на нутригенетиката показват, че е много вероятно туморите и сърдечносъдовите заболявания да имат обща генетична база и следователно се влияят от подобни външни фактори. Това твърдение още не е напълно доказано, но си струва да се замислим, че едни и същи благотворни вещества могат да спрат действието на двата най-големи убиеца в историята на човечеството.
И макар да е още в началното си развитие, нутригеномиката тепърва ще показва истинския си потенциал и ще разкрива тайните връзки между човешкия организъм и околната среда, на които един ден може би ще можем да влияем съзнателно и благотворно.
Далеч ли е България
от този процес? Преди да бъдат постигнати реални резултати и да се сдобием с последната дума на техниката за анализ на генетичния материал, трябва да се направят няколко важни стъпки към постигането на оптимални хранителни навици и начин на живот.
„Трябва първо да си зададем въпроса достъпни ли са, контролирани ли са храните, които ядем – смята националният здравен консултант по генетика и консултант към Националната генетична лаборатория проф. Иво Кременски. – Нутригеномиката ще навлезе и у нас, но за да навлезе тя, трябва да обърнем внимание първо на свойствата и качеството на храната, която поемаме. Едва тогава ще има смисъл да проучваме начина, по който тя влияе на нашите гени. А дотогава всеки може да направи нещата, които са полезни за всеки организъм, без значение от генотипа – да спре да пуши и да пие и, разбира се, да се движи повече.”
Стара мъдрост, която, кой знае защо, много от нас пренебрегват в очакване на медицинското чудо, което ще ни позволи да злоупотребяваме и пак да сме здрави. Тази надежда обаче противоречи на основния принцип на нутригеномиката – ти си това, което ядеш. И днес, както е било винаги, спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Затова, докато чакаме научния прогрес, можем поне да уважаваме собственото си тяло и да го храним с „позитивна информация”. Можем да бъдем сигурни, че и то ще ни отвърне със същото.
Елена Панова
