Как се случва хранителната зависимост?

Може да се пристрастим към храна поради факта, че определени храни задействат сигнали в мозъка, който от своя страна реагира по подобен начин, когато се консумира алкохол или под въздействието на наркотици.

Чудели ли сте се защо пушач не може лесно да откаже цигарите, въпреки стотиците предупреждения и реклами, че са вредни?

Наркотиците и алкохола причиняват нарушения в нормалния химичен баланс на мозъка и за съжаление храните също могат да имат подобен ефект.

Ето как това работи: Нашите мозъци са свързани така, че да реагират на заобикалящият ни свят. Например, когато докоснете нещо горещо, мозъкът изпраща сигнал да махнете ръката си, за да не се изгорите.

В случая с наркотиците и хранителната зависимост, сигнали на “приятно чувство” под формата на допамин (невротрансмитер, отговорен за изпращането на съобщения от мозъка до нервите ни) наводняват мозъка ни, независимо дали това се случва чрез храна или наркотици.

Проблемът идва от това, че изпитваме този процес прекалено бързо и след него остава чувство на незадоволство. След като големия наплив от приятни чувства си е отишъл, то оставаме във фаза, в която искаме повече. Това е реакцията, която кара зависимите от наркотици да не могат да се откажат, като същото се отнася и за хранителната зависимост.

В случая с храненето може да се запитаме, какво прави пристрастяването към една храна толкова лесно? Пробвали ли сте се да изядете само едно парченце шоколад и да оставите другите настрана? За много това е почти невъзможно. На много места може да получите съвети как основната причина е слабата ви воля, че имате нужда от съвсем малко повече движение и спорт и други подобни съвети. Истината е в това, че хранителната индустрия инвестира много в създаването на храни, които предизвикват зависимост и желание да ги консумирате отново и отново. 

Също така нездравословните храни са най-лесно достъпни и евтини, имат голям бюджет за реклама и са пред погледите ни постоянно. На всичкото отгоре след дискусия с мой приятел, представител на такава фирма за България научих, че дори в големи магазини и вериги се плащат допълнителни пари, за да може тези продукти да стоят на по-видими и лесно достъпни места. Смятам, че двата най-големи виновника за това са добавките към храните и добавената захар.

Добавките към храните могат да те направят зависим от храната.

Причината, поради която много от нас не могат да изядат просто един бонбон или бисквита и да оставят опаковката настрана е отчасти, заради добавените съставки към тях. Някои от тези съставки са моносодиев глутамат, високофруктозен царевичен сироп, изкуствени подсладители, добавена захар и други.

Моносодиев глутамат

Много хора вече са запознати с моносодиевия глутамат, заради скорошните публикации по медии и сайтове как китайски ресторанти го използват, но това не е единственото място, на което може да бъде открита съставката. Веществото се означава по етикетите в България с моносодиев глутамат или E621, но може да бъде открито и с названията: умами, веицин, мононатриева сол на глутаминовата киселина и други.

Днес в света се употребяват около 200 хиляди тона годишно от тази добавка. Според проучвания моносодиев глутамат може да бъде открит в над 80% от преработената храна. Най-често имат краткотраен ефект, но ето списък със странични ефекти:

- Главоболие; 
- Леки промени в настроението;
- Изтръпване;
- Сърцебиене;
- Странни сънища;
- Усещане за парене и стягане в гърдите;
- Дори симптоми, подобни на тези при астма.

Всичко това е възможно дори от малка опаковка с чипс. Но всъщност това не е всичко.

Според изследвания, проведени върху животни е установено, че моносодиевият глутамат може да предизвика увеличаване на апетита с до 40%. Същото проучване гласи: “Хора, които консумират моносодиев глутамат са три пъти по-предразположени да бъдат с наднормено тегло спрямо тези, които не консумират съставката изобщо”.

Моносодиевият глутамат също е главен виновник да изпитвате чувството, че не може да се задоволите само с малка част от дадена храна и е нужно да изядете цялата опаковка. Тази съставка обърква тялото чрез потискане производството на хормона лептин, който е отговорен да изпрати сигнал на мозъка, че сте сити и нямате нужда от повече храна. Крайният резултат: не може да спрете да се храните.

Този процес лесно може да се превърне в затворен кръг, където колкото повече натриев глутамат приемате, толкова по-голяма нужда и зависимост може да развиете, жадувайки храните, които го съдържат. Моносодиевият глутамат не е единствената съставка, която се използва от хранителната индустрия и има подобни свойства. Високофруктозният царевичен сироп (HFCS) също е виновник.