Страдивари - душата на музиката

30 януари 2018 г., 12:20
469

Автор: Йорданка Трон / https://vitoshaword.com

Снимка: Shutterstock

1682г. се оказала много динамична.

Луи XIV Кралят – Слънце на Франция изоставил Лувъра като главна кралска резидения и се преместил в неприлично скъпо преустроената дотогавашна крайградска вила Версай.

Петър Велики станал цар на Русия.

Заминал в отвъдното Петия Далай Лама на Тибет, известен на историята с краткото ясно прозвище Великия Пети.

Изригнал отново Везувий и пръскал лава наоколо си цели 10 дни.

В Лондон изгорили на кладата последните три островни вещици – след това спрели или защото повече вещици нямало, или защото англичаните ги досрамяло. По-скоро първото.

Всичко това изглежда изнервило Господ, защото той докарал чума на Острова и на студента Нютън му се наложило да се прибере вкъщи, поради затваряне на Университета Кембридж. В градината си той имал и любимо ябълково дърво, където прекарвал доста време. Пет години по-късно след тази неочаквана ваканция Нютън публикувал законите си за гравитацията и променил физиката завинаги.

Кара Мустафа Паша повел 300 000 отоманци към Одрин, изчакал следващия го с още толкова султан Мехмед IV и заедно продължили към Виена в последния опит на империята на превземе Европа. Не успели.

Едмънд Халей се оженил, установил се в Излингтън (квартал на Лондон) и като един истински младоженец бил зает по цели нощи, но с по-различна от останалите младоженци дейност – наблюдавал небето. Не знаем какво му е сипвала в супата ядната Мисис Халей, но историята възнаградила Едмънд с безсмъртие – кометата, която видял и записал ни кара и до днес да си спомняме кой е бил Халей.

През това време тихо и кротко, галейки всяко дърво, един младеж обикалял из Paneveggio forest. Той почуквал внимателно и изчаквал звука да попие в сърцевината на вековните смърчове.

карта2


Снимка: Shutterstock

С ухо, допряно до кората слушал как всяко негово почукване резонира в стволовете. Обичал тази гора и тишината ѝ. Тук се чувствал у дома си.

Бил от средно заможното семейство Страдивари, което в средата на 17в. избягало от чумата в района на градчето Кремона. Заселили се в покрайнините, където се родил и той – Антонио. Пораснал и опитал да намери призванието си – вървял по стъпките на любимия си Микеланджело и успявал да направи почти идеални телата на статуите, които изработвал като чирак – скулптор. Лицата обаче не му се отдавали. После опитал да е дърворезбар, но въпреки любовта си към дървото – резбоването за украса на мебели и лъжици не му застанало на сърце. Пробвал се и с музиката, но въпреки прекрасния си слух – нямал ръцете на музикант. Тогава донякъде случайно станал момче за всичко при Никола Амати – най-известния лютиер на Кремона и цяла Италия по онова време. Антонио разбрал, че всичко, което е правил дотогава в живота си, го е водило целенасочено към призванието му. Усвоил основите на лютиерството при Амати, но след време се отделил в своя собствена работилница. Започнал да избира сам дърветата, от които да прави инструментите си. Особено харесвал Норвежкия смърч, който растял в гората на цигулките, както е известна Paneveggio forest и до днес. Можете да видите десетки видео-материали за нея в youtube, аз ви избрах ето този.


Снимка: Renata Sedmakova / Shutterstock.com

Антонио имал нелек житейски път за всичките си 92 години живот. Сдобил се с единадесет деца от две жени, втората от които била неприлично млада за моралистите от онова време. Съгражданите му го обожавали и ненавиждали, винаги се гордеели и възползвали от известността и работата му, но не бързали да му съчувстват и съдействат, когато имал лични проблеми. Казвали за някого: „Богат като Страдивари“ като нарицателна единица за богатство, без винаги да имат добронамереност в този израз. Двамата му най-големи сина, на които Антонио разчитал да остави занаята, си заминали млади. Следващите двама Франческо и Омобоно нямали изобщо усет за лютиерството, третия Паоло се отдал на търговията в далечни държави, а последния Джузепе станал монах. Останалите му деца били момичета. На 76 годишна вързаст Антонио се оказал сам в огромната си за времето триетажна къща и осъзнал, че той ще е единствения истински Страдивари-лютиера. Отдал се на изкуството си – да прави съвършени струнни инструменти. Не споделил с никого тайната си, преценил да я отнесе със себе си завинаги в отвъдното. Работел почти денонощно до последния си дъх, за да остави възможно най-много инструменти на света – далеч не заради парите, напечелил се бил предостатъчно. Ставал преди изгрев и окачвал на балкона си на въжета инструментите, върху които работел. Вечер оставал да работи на свещи много след като всички чираци спели трети сън по домовете си. Никой и до днес не знае каква е тайната на майсторството му. След Страдивари никой с нищо не е подобрил изработването на цигулки, мандолини и чела дори на йота. За по-голяма яснота на по-младите читатели нека си позволя такова сравнение: представете си, че Александър Бел, който изобретил първия телефон, е създал направо (измисления модел) iPhone 1234, а всички след него са започвали производствата на телефони от модели с шайба. Това са Страдивари (Страдс, за по-кратко, както гальовно ги наричат хората, които имат късмета да се занимават с тези неща професионално) инструментите  – ферарита (както често ги наричат), създадени във времената на каруците. Никой не разбира как го е направил. Колкото повече усилия се полагат с най-новите технологии това да стане, толкова повече се изяснява, че изгледите за да се разшифрова тайната на Страдс инструментите са нулеви.


Снимка: Shutterstock

Предположенията са и вековни, и по-нови, например :

обема на цигулките,

гъстотата на дървесината им,

дървоядите, които проправили малко канали във вътрешността на всеки инструмент и му придали неповторимо звучене;

лакът-тайна,

лепилото-тайна,

киснене на дървесината в морска сол,

специалния мухъл, който расте понякога вътре в инструмента и създава специална вибрация,

магически орехови дървета доставяни тайнствено от Тракия за основи на телата на цигулките Страдивари,

кръв от змей (…и аз като вас се чудя – триглав или обикновен!?) за основа на покритието им и т.н.и т.н…

Направете и вие собствено предположение за тайната на инструментите на Страдивари и след това знайте – някой друг не просто вече го е помислил преди вас – той го е и проверил преди вас! Не е това, което предположихте и тайната остава.

Шах и мат.

Остават неизвестни хилядите чертежи, изчисления, работа и безсънни нощи на Антонио, преди да успее да направи това, което ни е оставил. Изработил е към 1200 инструмента през живота си, от които се знае, че са запазени малко над 600. Освен цигулките е направил около 50 чела, 9 или 10 виоли, мандолини, две китари и една арфа. Всичко, което е могло да се премери, снима, оразмери и проучи за тях е направено. Повечето изследователи вече са хвърлили бялата кърпа, а тези, които още се борят, за да разгадаят тайните на Страдивари признават, че това вероятно никога няма да стане. Ето например снимка с 3D скенер изчисляваща дебелината на дървесината на цигулка Страдивари – видно е как на места тя е по-дебела (в червено), а на места по-тънка ( в жълто до зелено). За всеки инструмент обаче тези дебелини са индивидуални  и, по признанието на самите изследователи, общ модел за дебелината на дървото в различните части на цигулката не може да бъде изработен. Дори това да стане – очевидно е, че това няма как да отговори на всички въпроси, свързани със звученето на Страдивари.

Можете да прочетете останалата част от този прекрасен пътепис в блога на Йорданка Трон - неговата авторка.

Коментари