Едни хора познават Джон Стайнбек с романите му “На изток от рая”, “Гроздовете на гнева”, “За мишките и хората”, “Зимата на нашето недволство” и “Улица Консервна”. Други пък го свързват с нобеловата му награда.

Малцина обаче познават Джон Стайнбек като писателя на писма до близките си, до редактора си, до влиятелни хора от обществото.

Писмата на Стайнбек са искрени, прочувствени и разкриват повече за неговата натура от всеки друг негов труд. (могат да бъдат открити в “Steinbeck: A Life In Letters“).

Днес ще ви представим едно от тях, адресирано до най-големия му син Том. То е от 1958 година и е в отговор на писмо от Том, в което тинейджърът обяснява, че се е влюбил.

Скъпи Том,

Получихме писмото ти тази сутрин. Ще ти отговоря според моята гледна точка и разбира се Илейн – според нейната.

Първо — ако си влюбен, това е хубаво нещо – това е може би най-доброто нещо, което може да се случи на някого.

Второ, има няколко вида любов. Едната е себелюбиво, зло, обсебващо, егоистично нещо, което използва любовта за самоважност. Тази е грозна и саката любов. Другата е изливане на всичко добро у теб – на милосърдие, съображение и респект – не само социалното уважение на обноските, но по-великото уважение, което е признанието на друг човек за уникален и ценен. Първият вид може да те разболее, да те накара да се чувстваш нищожен и слаб, но вторият може да освободи в теб сила и кураж, и доброта, и дори мъдрост, които не знаеш, че притежаваш.

Ти казваш, че това е зряла любов. Щом я усещаш толкова дълбоко – разбира се, че е зряла любов.

Но не мисля, че ме питаш какво чувстваш. Ти знаеш по-добре от всеки друг. Това, с което искаше да ти помогна, е да разбереш какво да правиш с чувствата си – и това аз мога да ти кажа.

Ликувай за нея и бъди много доволен и благодарен за нея.