Силата на зрителния контакт

09 февруари 2018 г., 15:22
8836

Shutterstock

За харизмата на Бил Клинтън се разказват легенди. Голяма част от тази харизма се предава чрез зрителния контакт.

Тези, които са се срещали с бившия американски президент, твърдят, че когато те погледне в очите, това е особено преживяване. Казват, че погледът му е дълбок и личен, почти хипнотизиращ – сякаш в стаята сте само двама души – той и вие. Този поглед действа не само на жените, а на всички.

Очевидно очите имат огромна сила и зрителният контакт може да има почти магическо въздействие върху хората. Разбира се, не може просто да се разхождате и да се взирате дълбоко в очите на всички. Както и усмивката, зрителният контакт изпраща различни сигнали в зависимост от съдържанието и контекста на общуването. Човек трябва да знае как да го използва.

Силата на невербалното общуване

Силата на невербалните сигнали като цяло е демонстрирана от едно изследване, което измерва вербални срещу невербални сигнали. То открива, че когато те си противоречат, ние сме пет пъти по-склонни да вярваме на невербалния сигнал, отколкото на думите.

„Когато вербалните и невербалните сигнали са непоследователни, изпълнението се оценява като неискрено, нестабилно и объркващо.“

Не само че очите понякога изпращат по-силни сигнали от това, което казваме, не могат да бъдат толкова информативни, колкото цялото ни лице като цяло. В изследването на Барън-Коен от 1997 г. хората трябва да разчитат емоции по снимки, като понякога виждат цялото, понякога само очите.

„За комплексни психични състояние, виждането само на очите дава значително по-добри резултати, отколкото само устата и е също толкова информативно, колкото и останалата част от лицето.“

Колко е нормално?

Количеството пряк зрителен контакт зависи от ситуацията. Например, хората обикновено се гледат в очите, когато говорят по двойки, повече, отколкото в групи.

В групи хората задържат поглед между 3 и 5 секунди, а в разговор между двама – между 7 и 10.

Друг показател е процентът от времето, в което прекарвате, гледайки някого, в сравнение с процента, когато гледате настрани. С помощта на самопроследяващи технологии учени са установили, че нормалното количество варира межу 30 към 60 процента. Като цяло – повече, когато слушате, и по-малко – когато говорите. Ако гледате по-малко, изглежда сякаш не проявявате достатъчно интерес, а ако гледате повече – може би проявявате твърде много.

И като стана дума за това…

Дългите погледи на влюбените

Когато някой е втренчен във вас и липсва контекст, трудно можете да разберете дали ви обича, или иска да ви убие.

Дългият поглед сигнализира интензивно чувство, но само по себе си не може да се каже какво. Това е една от големите тайни на езика на тялото: зависи толкова много от контекста.

Често обаче контекстът е очевиден. Двама души, които се гледат в очите, докато вечерят на свещи, е малко вероятно да искат да се избият взаимно. Двойките, които са влюбени, се гледат в очите много повече от онези, които не са.

Плашещ поглед

В неправилния контекст дългият поглед на влюбените може да се превърне в неуместен, плашещ поглед. В едно проучване хората трябва да решават тест, докато изследователят настойчиво се взира в очите им. Това преживяване било толкова неудобно за хората, че понижило рязко резултатите им.

Дали погледът се възприема като плашещ или агресивен, зависи също от културата.

Източноазиатците по принцип използват по-малко зрителен контакт.

За японците, например, избягването на зрителния контакт е знак за уважение, докато западняците го тълкуват като несигурност и неблагонадеждност.

Зрителният контакт обаче не е монопол на Запада. В арабските страни хората той е повече и по-интензивен, отколкото в западните.

Съдейки по очите

Въпреки културните различия, хората правят най-различни преценки за хората по зрителния контакт.

На запад хората, които гледат в очите се възприемат като по-уверени, с повече лидерски качества, по-агресивни и силни. Тези хора изглеждат по-малко тревожни и по-интелигентни.

Убеждаващ поглед

Заради всички тези характеристики, хората, които гледат в очите, се възприемат като по-убедителни. Редица изследвания показват, че погледът в очите помага, когато молите някой да направи нещо. Например, да участват в маркетингово проучване.

Лъжците също гледат в очите

Народната мъдрост гласи, че който лъже, не гледа в очите. Психологическите проучвания установяват, че това не е вярно, или поне не е надежден знак за всички. Понякога хората гледат в очите повече точно когато лъжат. Според едно проучване, причината е, че те следят дали вярвате на казаното.

Макар връзката между зрителния контакт и лъжата да е малко по-сложна, едно изследване е открило ясна връзка със сарказма. Когато се изразяват саркастично, хората са много по-малко склонни да гледат събеседника си в очите.

Способността за поддържане на подходящото количество зрителен контакт в правилната ситуация със сигурност е важна, за да оставите възможно най-добро впечатление. В повечето случаи малко повече от това, с което сте свикнали, няма да навреди.

Източник: PsyBlog

Ключови думи:
Коментари